Побит камък (Мурено)

Побит камък
	Побит камък
	Лицето на побития камък край село Мурено
Местоположение
	Побит камък Местоположение в България Област Перник Координати: 42°37′57.72″ с. ш. 22°43′05.98″ и. д. / 42.6327° с. ш. 22.71833° и. д.
Страна	България
Област	Област Перник
Археология
Вид	Светилище
Период	I хил. пр. Хр.
Епоха	Праистория – Античност – Средновековие

Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

Менхирът Побит камък се намира в едноименна местност, на около 800 m северно от село Мурено (Област Перник).

През Античността под древния паметник е била изградена сграда, построена от ломен камък и тухли с хоросанова спойка, върху която е изграден християнски храм, до който впоследствие през Средновековието е поставен побитият камък.^[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Побитият камък е голям, грубо одялан поставен като култов знак. Менхирът има характерна форма и е примитивно обработен – височината му е 0.90 m, а ширината му варира от 0.30 до 0.25 m. Той е поставен на билото на възвишението и се откроява на хоризонта отдалеч.

Обектът принадлежи към често срещаните в миналото на територията на България т.нар. „побити камъни“ и е все още с неизяснено предназначение. Проф.Димитрина Митова-Джонова предполага че паметникът е езически и датира от по-древни времена, но впоследствие е преосмислен като християнски и донесен от друго място на сегашната му локация. Върху обекта е изрязан християнски кръст. Побитият камък е много добре запазен и в добро състояние.^[2]

Трудно е да се предположи обредността, която съпътства изправянето на менхири или изразява почит към тях, за разлика от кромлехите (каменните кръгове) и особено онези от тях, които са в комплекс от каменни съоръжения с оформен жертвен камък в средата, които са една от най-ранните форми на открит храм, където кръгът е свещен център.^[3]

Данни за унищожени побити камъни в Пернишка област има за т.нар. „Русалийското гробище“ (намирало се наблизо край Гърленския храм кладенец край с.Гърло), които са извадени от местното население и натрошени за строителен материал и в м. „Побитите камъни“ край с.Дивля, които също са унищожени, но сакралното място е християнизирано и превърнато в оброк на Свети Илия.^[4]

През есента на 2012 г. „Областна администрация Перник“ организира фотоконкурс на тема „Област Перник – моя, красива, непозната...“, където първа награда печели фотография Архив на оригинала от 2015-11-17 в Wayback Machine. на Побития камък край с. Мурено, реализирана от Стефан Шишков. Благодарение на фотоконкурса позабравеният оброк получава публичност.^[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ wikimapia.org – Побит камък село Мурено
↑ Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, ДИ Септември – Ведомствено издание, София, 1983 стр. 114 – 115
↑ Фол, Валерия, „Скалата, конят и огънят“, ИК Агрес, София 1993 г.
↑ Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, ДИ Септември – Ведомствено издание, София, 1983 стр. 56 – 59/62
↑ pk.government.bg – Областна администрация Перник – Отличени участници във фотоконкурс „Област Перник – моя, красива, непозната...“

[1] wikimapia.org – Побит камък село Мурено

[2] Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, ДИ Септември – Ведомствено издание, София, 1983 стр. 114 – 115

[3] Фол, Валерия, „Скалата, конят и огънят“, ИК Агрес, София 1993 г.

[4] Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, ДИ Септември – Ведомствено издание, София, 1983 стр. 56 – 59/62

[5] .government.bg – Областна администрация Перник – Отличени участници във фотоконкурс „Област Перник – моя, красива, непозната...“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]