Подводница проект 611

Подводница проект 611 (Подводные лодки проекта 611)
Флаг	СССР
Клас и тип	дизел-електрическа подводница
Служба
Влиза в строй	1952 година
Състояние	излезли от употреба
Основни характеристики
Обозначение на проекта	611
Класификация на НАТО	Zulu class
Надводна водоизместимост	1 831 t
Подводна водоизместимост	2 600 t
Дължина	90,5 m
Ширина	7,5 m (9,54 m със стабилизаторите)
Газене	5,14 m
Задвижване	3 х дизелови двигателя, всеки с мощност 2000 к.с. (тип 37Д), 2 х електродвигателя, всеки с мощност 1350 к.с. (тип ПГ-101), 1 електродвигател с мощност 2700 к. с. (тип ПГ-102), 1 електродвигател с мощност 140 к.с. (тип ПГ-104), 3 витла
Скорост (надводна)	17 възела
Скорост (подводна)	15 възела (16 възела без артилерия)
Работна дълбочина	170 m
Максимална дълбочина	200 m
Автономност	75 дни
Екипаж	61 души (68 с артилеристите)
Въоръжение
Торпедно въоръжение	10 x 533 mm торпедни апарата (6 на носа и 4 на опашката) 22 x 533 mm торпеда или 6 торпеда и 32 мини
Подводница проект 611 (Подводные лодки проекта 611) в Общомедия

Проект 611 (означение на НАТО: Zulu class) е името на клас съветски подводници, задвижвани от дизел-електрическа пропулсивна уредба, строени през 50-те години на 20 век. Първоначалните планове включват разработката на голяма конвенционална подводница, но през 1956 година шест подводници от проект 611 се превръщат в първите в света снабдени с балистични ракети.

Счита се, че първообраз на подводниците от проект 611 са германските подводници от тип XXI. В края на Втората световна война, Съветският съюз се снабдява с няколко германски подводници от тип XXI и редица от основните технологии биват копирани. Тези технологии служат първоначално за създаването на подводниците проект 611, както и на проект 613. Проектирането на подводниците започва през 1947 – 1948 година в ЦКБ-18 под ръководството на главния конструктор С. А. Егоров. В началото подводниците от този тип се строят в завод № 196 „Судомех“ в Ленинград (дн.Санкт Петербург), а по-късно и в завод № 402 в Молотовск (дн.Северодвинск). Общо от проект 611 са построени 26 подводници .

История

След края на Втората световна война, разработката на съветски подводници от нов тип става необходимост. Поради тази причина на 16 октомври 1946 година правителството на СССР взима решение за модернизация на подводния флот до 1955 година. В предварителните планове се включват подводници с големи размери, които да могат да обезпечават мисии в открития океан, операции по блокиране на морски бази и да изпълняват специфични разузнавателни операции. Опитът, придобит от изучаването технологиите на германските подводници от тип XXI, подпомага създаването на редица проекти в това число и на проект 611. Началото на проект 611 се полага през 1947 година с предварителни проучвания в ЦКБ-18. След приключването на планировката през 1948 година проект 611 е окончателно утвърден и се възлага на главния конструктор С. А. Егоров.

Подводница проект 611

Първата подводница от проект 611 (Б-61) се залага на 10 януари 1951 година в корабостроителния завод в Ленинград „Судомех“ (№ 196). По време на строежа на тази подводница се отстраняват редица конструктивни недостатъци при аварийното манипулиране на главния баласт, усилва се кърмовата част за компенсиране на вибрациите при едновременна работа и на трите витла и се добавят и редица нововъведения. Подводницата Б-61 е завършена в завода „Судомех“ и спусната на вода за около шест месеца, но след това е предадена за дострояване и тестове в завод № 890 в Талин. Седмият съд от серията (Б-67) е започнат в завод № 196 („Судомех“), но към средата на строежа е преместен в завод „Северном машиностроительном предприятии“ (№ 402) в Молотовск, където строежът окончателно завършва. Това е фактически преместване на технологията към производствените мощности в Молотовск, като подводница Б-67 се превръща в първата от общо 18 построени в завод № 402. Междувременно още две подводници се дострояват в завод № 196 в Ленинград, с което количеството построени в „Судомех“ подводници наброява 8. Последните подводници от проект 611 се построяват през 1957 година и до края на годината и началото на 1958 се приемат на въоръжение.

Конструкция

Подводниците от проект 611 са с двукорпусна конструкция. Лекият външен корпус е направен от стомана с дебелина от 3 mm, но е допълнително усилен по ватерлинията до 8 mm за плаване в ледови условия . Вътрешният здрав корпус е с дължина 67,5 m и е от високолегирана стомана с дебелина от 18 до 22 mm . Новост за съветското подводно корабостроене е използването на външни шпангуоти/ребра/ на здравия корпус, което позволява увеличаването на вътрешното пространство и подобряване разполагането на оборудването и механизмите.

Вътрешният здрав корпус се разделя на седем водонепроницаеми отсека :

1. Торпеден отсек с пространство за резервни торпеда.
2. Акумулаторен отсек с офицерски каюти, душове, хидроакустичен комплекс.
3. Централен пост за управление с щурманско, радиолокационно и хидроакустично оборудване, постове за управление на торпедната стрелба.
4. Втори акумулаторен отсек с каюти на старшините.
5. Двигателен отсек с три двигателя от тип 37Д (всеки с мощност от 2 000 к.с.) и два дизел-компресора от тип ДК-2.
6. Електродвигателен отсек, в който се разполагат два странични електродвигателя тип ПГ-101 (всеки с мощност от 1 350 к.с.) и трети електродвигател по средата от тип ПГ-102 (с мощност 2 700 к.с.).
7. Торпеден отсек с койки за екипажа. В този отсек се разполага и един електродвигател от тип ПГ-104 (с мощност 140 к.с.) за икономичен ход.

Подводниците от проект 611 се оборудват с мощно за времето си въоръжение. Въоръжени са с 10 торпедни апарата, 6 от които на носа и 4 на кърмата / в 7-и отсек / . Стандартното въоръжение включва 22 броя 533 mm торпеда, но вместо тях подводницата може да носи до 32 мини от тип АМД-1000. В носовата част на палубата на подводницата може да се разположи стандартно 57 mm оръдие СМ-243ИФ, а в кърмовата, 25 mm зенитен автомат 2М-8.

Навигационното оборудване на подводниците от проект 611 включва жирокомпас „Курс-3“ и ехолот „НЕЛ-4“, а радиолокацията се осъществява с радиопеленгатор „РНП-47-03“, хидролокацията се обезпечава от „Тамир-5ЛС“ .

Модификации на проект 611

С годините на експлоатация на подводниците от проект 611 се налагат редица модификации с цел подобрение на боеспособността и мобилността. Известни са следните варианти на проекта :

• В611 – за изпитание на балистични ракети с надводен старт.
• АВ611 – серийна модификация на проект В611 (с ракети „Р-11ФМ“).
• ПВ611 – за изпитание на балистични ракети с подводен старт (с ракети „С4,7“).
• П611 – за изпитание на крилати ракети от тип „П-10“.
• А611 – за изпитание на торпедно въоръжение.
• 611М – за изпитание на артилерийско въоръжение.
• АВ611ра – за изпитание на станция „Радиан-1“.
• АВ611с – за изпитание на опитния образец на астокоректора „Символ“.
• АВ611е – за изпитание на хидролокатора „Енисей“.
• 611п – носител на автономни обитаеми апарати.
• 611ру – за изпитание на хидролокатора „Рубин“.
• 611рэ – за изпитание на хидролокатора „Керчь“ и антени „Рассвет“.
• АВ611к – за изпитание на навигационната космическа система „Штырь-М“.
• АВ611ц – за изпитание на комплексна апаратура за космическа връзка „Цунами-Б“.
• АВ611д – за изпитание на апаратура, отчитаща изменението на физически полета.

През 1962 година в ЦКБ-16 се разработва и модификация, известна като АВ611Д7, която включва изпитание на ракетния комплекс „Д-7“, но тази модификация не е завършена .

Произведени подводници от проект 611

Списък на произведените в „Судомех“ (№ 196), Ленинград (Общо 8) :

Първоначално название	Заводски номер	Заложена	Спусната	Приета на въоръжение	Преименувана	Изведена от експлоатация	Съдба
Б-61	№ 580	10 януари 1951	26 юли 1951	31 декември 1953	--	22 юни 1980	нарязана за скрап
Б-62	№ 631	6 септември 1951	29 април 1952	31 декември 1953	10 февруари 1978: УТС-432	29 януари 1996	нарязана за скрап
Б-63	№ 632	6 февруари 1952	18 юли 1952	30 юни 1954	20 април 1970: Б-863 , 14 август 1980: УТС-578	5 януари 1985	?
Б-64	№ 633	15 май 1952	29 ноември 1952	30 декември 1954	20 април 1970: Б-864 , 3 септември 1974: УТС-364	3 септември 1974	?
Б-65	№ 634	24 юли 1952	21 март 1953	6 декември 1954	--	29 юни 1981	нарязана за скрап
Б-66	№ 635	15 декември 1952	30 юни 1953	29 декември 1954	20 април 1970: Б-866	9 юли 1982	?
Б-68	№ 637	6 юни 1953	31 октомври 1953	27 ноември 1955	28 август 1972: УТС-299	1 февруари 1995	?
Б-69	№ 638	14 септември 1953	18 юни 1954	31 декември 1955	3 август 1977: БС-69	19 април 1990	нарязана за скрап

Списък на произведените в „Северном машиностроительном предприятии“ (№ 402), Молотовск (Общо 18) :

Първоначално название	Заводски номер	Заложена	Спусната	Приета на въоръжение	Преименувана	Изведена от експлоатация	Съдба
Б-67	№ 636	26 март 1953	15 септември 1953	30 юни 1956	20 април 1970: Б-867 , 15 май 1971: УТС-76	15 март 1976	нарязана за скрап
Б-70	№ 351	14 май 1954	18 септември 1955	29 юни 1956	14 юни 1978: УТС-249	28 април 1989	?
Б-71	№ 402	7 юни 1954	19 май 1956	30 септември 1956	28 август 1972: УТС-300	26 март 1998	?
Б-72	№ 403	16 ноември 1953	18 септември 1955	30 юни 1956	--	8 декември 1985	?
Б-73	№ 404	16 август 1954	16 януари 1957	30 ноември 1957	--	7 август 1974	нарязана за скрап
Б-74	№ 305	27 септември 1954	5 юни 1956	31 октомври 1956	20 април 1970: Б-874 , 4 декември 1974: СМ-295	22 февруари 1980	?
Б-75	№ 306	11 ноември 1954	8 юли 1956	6 ноември 1956	--	17 юли 1988	?
Б-76	№ 307	24 януари 1955	25 август 1956	28 ноември 1956	14 юни 1978: РЗС-248	31 март 1980	?
Б-77	№ 208	7 май 1955	20 септември 1956	30 ноември 1956	20 април 1970: Б-877 , 23 юли 1976: УТС-226	14 март 1986	?
Б-78	№ 209	16 юли 1955	13 юни 1957	30 ноември 1957	9 октомври 1962: Мурманский комсомолец , 3 август 1977: БС-78	22 юли 1986	нарязана за скрап
Б-79	№ 210	19 декември 1955	16 юли 1957	3 декември 1957	20 април 1970: Б-879	22 юни 1980	нарязана за скрап
Б-80	№ 111	1 февруари 1956	16 януари 1957	13 юли 1957	--	19 април 1990	музеен експонат (Амстердам)
Б-81	№ 112	19 април 1956	16 януари 1957	13 юли 1957	20 април 1970: Б-881	25 април 1985	нарязана за скрап
Б-82	№ 113	15 юни 1956	12 май 1957	17 август 1957	31 август 1977: БС-82	18 юли 1987	нарязана за скрап
Б-88	№ 514	17 август 1956	4 юли 1957	25 септември 1957	24 август 1981: РЗС-253	17 май 1985	?
Б-89	№ 515	3 февруари 1957	21 септември 1957	13 декември 1957	3 август 1977: БС-89 , 24 август 1981: УТС-352	17 май 1985	потънала в залива Улисс, Владивосток
Б-90	№ 516	25 октомври 1956	17 август 1957	30 октомври 1957	12 август 1983: УТС-423	17 май 1985	?
Б-91	№ 517	25 януари 1957	26 ноември 1957	15 юли 1958	20 април 1970: Б-891	17 юли 1988	нарязана за скрап

Оператори на проект 611

Подводниците от проект 611 са били на въоръжение единствено във флота на Съветския съюз, за чиито нужди са били специфично разработвани.

Външни препратки

• ((ru)) Проект 611 в www.submarines.narod.ru
• ((ru)) Проект 611 в navy.su