Подводница проект 611

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подводница проект 611
(Подводные лодки проекта 611)
Soviet submarine Amsterdam.jpg
Zulu class SS.svg
Флаг Флаг на СССР СССР
Тип дизел-електрическа подводница
Живот
Пуснат на вода 1952 година
Състояние излезли от употреба
Характеристика
Обозначение на проекта 611
Класификация на НАТО Zulu class
Дължина 90,5 m
Ширина 7,5 m
(9,54 m със стабилизаторите)
Газене 5,14 m
Задвижване 3 х дизелови двигателя, всеки с мощност 2000 к.с. (тип 37Д),
2 х електродвигателя, всеки с мощност 1350 к.с. (тип ПГ-101),
1 електродвигател с мощност 2700 к. с. (тип ПГ-102),
1 електродвигател с мощност 140 к.с. (тип ПГ-104),
3 витла
Скорост (надводна) 17 възела
Скорост (подводна) 15 възела
(16 възела без артилерия)
Работна дълбочина 170 m
Максимална дълбочина 200 m
Надводна
водоизместимост
1 831 t
Подводна
водоизместимост
2 600 t
Екипаж 61 души (68 с артилеристите)
Автономност 75 дни
Въоръжение
Торпеда 10 x 533 mm торпедни апарата (6 на носа и 4 на опашката)
22 x 533 mm торпеда или
6 торпеда и 32 мини

Проект 611 (означение на НАТО: Zulu class) е името на клас съветски подводници, задвижвани от дизел-електрическа пропулсивна уредба, строени през 50-те години на 20 век. Първоначалните планове включват разработката на голяма конвенционална подводница, но през 1956 година шест подводници от проект 611 се превръщат в първите в света снабдени с балистични ракети.

Счита се, че първообраз на подводниците от проект 611 са германските подводници от тип XXI. В края на Втората световна война, Съветският съюз се снабдява с няколко германски подводници от тип XXI и редица от основните технологии биват копирани. Тези технологии служат първоначално за създаването на подводниците проект 611, както и на проект 613. Проектирането на подводниците започва през 1947 — 1948 година в ЦКБ-18 под ръководството на главния конструктор С. А. Егоров. В началото подводниците от този тип се строят в завод № 196 „Судомех“ в Ленинград (дн.Санкт Петербург), а по-късно и в завод № 402 в Молотовск (дн.Северодвинск). Общо от проект 611 са построени 26 подводници [1].

История[редактиране | edit source]

След края на Втората световна война, разработката на съветски подводници от нов тип става необходимост. Поради тази причина на 16 октомври 1946 година [2] правителството на СССР взима решение за модернизация на подводния флот до 1955 година. В предварителните планове се включват подводници с големи размери, които да могат да обезпечават мисии в открития океан, операции по блокиране на морски бази и да изпълняват специфични разузнавателни операции. Опитът, придобит от изучаването технологиите на германските подводници от тип XXI, подпомага създаването на редица проекти в това число и на проект 611. Началото на проект 611 се полага през 1947 година с предварителни проучвания в ЦКБ-18. След приключването на планировката през 1948 година проект 611 е окончателно утвърден и се възлага на главния конструктор С. А. Егоров.

Подводница проект 611

Първата подводница от проект 611 (Б-61) се залага на 10 януари 1951 година в корабостроителния завод в Ленинград "Судомех" (№ 196). По време на строежа на тази подводница се отстраняват редица конструктивни недостатъци при аварийното манипулиране на главния баласт, усилва се кърмовата част за компенсиране на вибрациите при едновременна работа и на трите витла и се добавят и редица нововъведения. Подводницата Б-61 е завършена в завода "Судомех" и спусната на вода за около шест месеца, но след това е предадена за дострояване и тестове в завод № 890 в Талин. Седмият съд от серията (Б-67) е започнат в завод № 196 ("Судомех"), но към средата на строежа е преместен в завод "Северном машиностроительном предприятии" (№ 402) в Молотовск, където строежът окончателно завършва. Това е фактически преместване на технологията към производствените мощности в Молотовск, като подводница Б-67 се превръща в първата от общо 18 построени в завод № 402. Междувременно още две подводници се дострояват в завод № 196 в Ленинград, с което количеството построени в "Судомех" подводници наброява 8. Последните подводници от проект 611 се построяват през 1957 година и до края на годината и началото на 1958 се приемат на въоръжение.

Конструкция[редактиране | edit source]

Подводниците от проект 611 са с двукорпусна конструкция. Лекият външен корпус е направен от стомана с дебелина от 3 mm, но е допълнително усилен по ватерлинията до 8 mm за плаване в ледови условия [1]. Вътрешният здрав корпус е с дължина 67,5 m и е от високолегирана стомана с дебелина от 18 до 22 mm [1][2]. Новост за съветското подводно корабостроене е използването на външни шпангуоти/ребра/ на здравия корпус, което позволява увеличаването на вътрешното пространство и подобряване разполагането на оборудването и механизмите.

Вътрешният здрав корпус се разделя на седем водонепроницаеми отсека [1][2]:

  1. Торпеден отсек с пространство за резервни торпеда.
  2. Акумулаторен отсек с офицерски каюти, душове, хидроакустичен комплекс.
  3. Централен пост за управление с щурманско, радиолокационно и хидроакустично оборудване, постове за управление на торпедната стрелба.
  4. Втори акумулаторен отсек с каюти на старшините.
  5. Двигателен отсек с три двигателя от тип 37Д (всеки с мощност от 2 000 к.с.) и два дизел-компресора от тип ДК-2.
  6. Електродвигателен отсек, в който се разполагат два странични електродвигателя тип ПГ-101 (всеки с мощност от 1 350 к.с.) и трети електродвигател по средата от тип ПГ-102 (с мощност 2 700 к.с.).
  7. Торпеден отсек с койки за екипажа. В този отсек се разполага и един електродвигател от тип ПГ-104 (с мощност 140 к.с.) за икономичен ход.

Подводниците от проект 611 се оборудват с мощно за времето си въоръжение. Въоръжени са с 10 торпедни апарата, 6 от които на носа и 4 на кърмата / в 7-ми отсек / [1][2]. Стандартното въоръжение включва 22 броя 533 mm торпеда, но вместо тях подводницата може да носи до 32 мини от тип АМД-1000. В носовата част на палубата на подводницата може да се разположи стандартно 57 mm оръдие СМ-243ИФ, а в кърмовата, 25 mm зенитен автомат 2М-8.

Навигационното оборудване на подводниците от проект 611 включва жирокомпас "Курс-3" и ехолот "НЕЛ-4", а радиолокацията се осъществява с радиопеленгатор "РНП-47-03", хидролокацията се обезпечава от "Тамир-5ЛС" [1].

Модификации на проект 611[редактиране | edit source]

С годините на експлоатация на подводниците от проект 611 се налагат редица модификации с цел подобрение на боеспособността и мобилността. Известни са следните варианти на проекта [1][2]:

  • В611 - за изпитание на балистични ракети с надводен старт.
  • АВ611 - серийна модификация на проект В611 (с ракети "Р-11ФМ").
  • ПВ611 - за изпитание на балистични ракети с подводен старт (с ракети "С4,7").
  • П611 - за изпитание на крилати ракети от тип "П-10".
  • А611 - за изпитание на торпедно въоръжение.
  • 611М — за изпитание на артилерийско въоръжение.
  • АВ611ра — за изпитание на станция "Радиан-1".
  • АВ611с — за изпитание на опитния образец на астокоректора "Символ".
  • АВ611е — за изпитание на хидролокатора "Енисей".
  • 611п — носител на автономни обитаеми апарати.
  • 611ру — за изпитание на хидролокатора "Рубин".
  • 611рэ — за изпитание на хидролокатора "Керчь" и антени "Рассвет".
  • АВ611к — за изпитание на навигационната космическа система "Штырь-М".
  • АВ611ц — за изпитание на комплексна апаратура за космическа връзка "Цунами-Б".
  • АВ611д — за изпитание на апаратура, отчитаща изменението на физически полета.

През 1962 година в ЦКБ-16 се разработва и модификация, известна като АВ611Д7, която включва изпитание на ракетния комплекс "Д-7", но тази модификация не е завършена [1].

Произведени подводници от проект 611[редактиране | edit source]

Списък на произведените в "Судомех" (№ 196), Ленинград (Общо 8) [3]:

Първоначално название Заводски номер Заложена Спусната Приета на въоръжение Преименувана Изведена от експлоатация Съдба
Б-61 № 580 10 януари 1951 26 юли 1951 31 декември 1953 -- 22 юни 1980 [4] нарязана за скрап [4]
Б-62 № 631 6 септември 1951 29 април 1952 31 декември 1953 10 февруари 1978: УТС-432 [5] 29 януари 1996 [5] нарязана за скрап [5]
Б-63 № 632 6 февруари 1952 18 юли 1952 30 юни 1954 20 април 1970: Б-863 [6],
14 август 1980: УТС-578 [6]
5 януари 1985 [6] ?
Б-64 № 633 15 май 1952 29 ноември 1952 30 декември 1954 20 април 1970: Б-864 [7],
3 септември 1974: УТС-364 [7]
3 септември 1974 [7] ?
Б-65 № 634 24 юли 1952 21 март 1953 6 декември 1954 -- 29 юни 1981 [8] нарязана за скрап [8]
Б-66 № 635 15 декември 1952 30 юни 1953 29 декември 1954 20 април 1970: Б-866 [9] 9 юли 1982 [9] ?
Б-68 № 637 6 юни 1953 31 октомври 1953 27 ноември 1955 28 август 1972: УТС-299 [10] 1 февруари 1995 [10] ?
Б-69 № 638 14 септември 1953 18 юни 1954 31 декември 1955 3 август 1977: БС-69 [11] 19 април 1990 [11] нарязана за скрап [11]

Списък на произведените в "Северном машиностроительном предприятии" (№ 402), Молотовск (Общо 18) [3]:

Първоначално название Заводски номер Заложена Спусната Приета на въоръжение Преименувана Изведена от експлоатация Съдба
Б-67 № 636 26 март 1953 15 септември 1953 30 юни 1956 20 април 1970: Б-867 [12],
15 май 1971: УТС-76 [12]
15 март 1976 [12] нарязана за скрап [12]
Б-70 № 351 14 май 1954 18 септември 1955 29 юни 1956 14 юни 1978: УТС-249 [13] 28 април 1989 [13] ?
Б-71 № 402 7 юни 1954 19 май 1956 30 септември 1956 28 август 1972: УТС-300 [14] 26 март 1998 [14] ?
Б-72 № 403 16 ноември 1953 18 септември 1955 30 юни 1956 -- 8 декември 1985 [15] ?
Б-73 № 404 16 август 1954 16 януари 1957 30 ноември 1957 -- 7 август 1974 [16] нарязана за скрап [16]
Б-74 № 305 27 септември 1954 5 юни 1956 31 октомври 1956 20 април 1970: Б-874 [17],
4 декември 1974: СМ-295 [17]
22 февруари 1980 [17] ?
Б-75 № 306 11 ноември 1954 8 юли 1956 6 ноември 1956 -- 17 юли 1988 [18] ?
Б-76 № 307 24 януари 1955 25 август 1956 28 ноември 1956 14 юни 1978: РЗС-248 [19] 31 март 1980 [19] ?
Б-77 № 208 7 май 1955 20 септември 1956 30 ноември 1956 20 април 1970: Б-877 [20],
23 юли 1976: УТС-226 [20]
14 март 1986 [20] ?
Б-78 № 209 16 юли 1955 13 юни 1957 30 ноември 1957 9 октомври 1962: Мурманский комсомолец [21],
3 август 1977: БС-78 [21]
22 юли 1986 [21] нарязана за скрап [21]
Б-79 № 210 19 декември 1955 16 юли 1957 3 декември 1957 20 април 1970: Б-879 [22] 22 юни 1980 [22] нарязана за скрап [22]
Б-80 № 111 1 февруари 1956 16 януари 1957 13 юли 1957 -- 19 април 1990 [23] музеен експонат
(Амстердам) [24][23]
Б-81 № 112 19 април 1956 16 януари 1957 13 юли 1957 20 април 1970: Б-881 [25] 25 април 1985 [25] нарязана за скрап [25]
Б-82 № 113 15 юни 1956 12 май 1957 17 август 1957 31 август 1977: БС-82 [26] 18 юли 1987 [26] нарязана за скрап [26]
Б-88 № 514 17 август 1956 4 юли 1957 25 септември 1957 24 август 1981: РЗС-253 [27] 17 май 1985 [28] ?
Б-89 № 515 3 февруари 1957 21 септември 1957 13 декември 1957 3 август 1977: БС-89 [22],
24 август 1981: УТС-352 [22]
17 май 1985 [29] потънала в залива Улисс,
Владивосток [29]
Б-90 № 516 25 октомври 1956 17 август 1957 30 октомври 1957 12 август 1983: УТС-423 [30] 17 май 1985 [30] ?
Б-91 № 517 25 януари 1957 26 ноември 1957 15 юли 1958 20 април 1970: Б-891 [31] 17 юли 1988 [31][32] нарязана за скрап [31][32]

Оператори на проект 611[редактиране | edit source]

Подводниците от проект 611 са били на въоръжение единствено във флота на Съветския съюз, за чиито нужди са били специфично разработвани.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]