Протоген Сердикийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Протоген Сердикийски
древноримски духовник
Роден
Починал
около 351 г.

Протоген Сердикийски (на латински: Protogenes Sardicensis) е древноримски християнски духовник, първият исторически документиран епископ на Сердика (316 – 351).

Протоген е известен от няколко източника от първата половина на IV век. Епископ с това име е споменат в указ на император Константин I от 316 година (според друга датировка – от 323 година), постановяващ, че обичайно извършваното в езическите храмове освобождаване на роби може да се извършва и в християнски църкви. Макар това да не е изрично уточнено, съвременните изследователи смятат, че Протоген от този указ е идентичен с известния от други източници сердикийски епископ.[1]

Протоген присъства и е сред подписалите решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 година.[2] С неговия епископат е свързано установеното по археологически данни масово унищожаване на езически храмове и символи в Сердика през 330 година.[3]

Протоген участва на съборите в Тир (335), Йерусалим (335) и Константинопол (335 – 336).[4] Той и подчинените му епископи от диоцеза Дакия са сред осъдилите на събора в Константинопол крайния антиарианец Маркел Анкирски, като Протоген пише загубена днес книга, насочена срещу възгледите му.[4] Малко по-късно участва в отстраняването на Павел I Константинополски.[5]

Протоген вероятно играе централна роля в Сердикийския събор през 343 година, който се опитва да постигне компромис между умерените и крайните антиарианци, макар че основният запазен източник за събора, писан от Атанасий Велики, изобщо не го споменава. Вероятна причина за това е враждебното отношение на Атанасий, който е привърженик на Маркел Анкирски.[5]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На епископ Протоген е наречена улица в квартал „Южен парк“ в София (Карта).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6.