Радегундис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Света Радегундис

Света Радегундис или Радегунда (Radegundis, Radegund, Radegunde, Radegonde; * 520; † 13 август 587 в Поатие) е кралица на франките, съпруга на франкския крал Хлотар I от рода на Меровингите, син на крал Хлодвиг.

Дъщеря е на краля на Тюрингия Бертахар. Била е канонизирана, денят на нейната памет се празнува на 13 август.

Тя остава пълно сираче още преди 531 г. и живее с тримата си братя в двореца на чичо ѝ Херминафрид († 534), кралят на Тюрингия. През 531 г. след нападение на франкския крал Хлотар I Радегундис и нейните братя са отвлечени в Неустрия в кралската вила Athies при Перон на Сома. Там тя е възпитавана християнски, научава латински.

През 540 г. крал Хлотар се жени за Радегундис против нейната воля. Хлотар е убил лично преди това невръстните синове на брат си Хлодомер и е имал вече четири жени. Радегундис бяга, но е хваната и върната обратно.

Сватбата се състои във Витри (Артоа), бракът остава бездетен. Двойката осиновява обаче едно момиче с името Агнес и го отглежда.

Като кралица Радегундис живее в двореца в Соасон аскетично. Тя прави подаръци на църквата, не ядяла месо, а само боб и леща. Дворцовите служители се подигравали на краля, че се бил оженил за монахиня. Около 550 г. Хлотар наредил убийството на брат ѝ заради едно въстание в Тюрингия. Tя напуска Хлотар, без да се разведе. Тя бяга в Ноайон, епископ Медар я прaви дяконкa. Слeд тoвa тя бяга в Saix и слeд тoвa в Поатие.

През 558 г. тя oснoвaвa с пoмoщтa на Хлотар първият в Европа женски мaнaстир Sainte-Marie-hors-les-Murs (по-късно преименуван на Abbaye Sainte-Croix de Poitiers) в Поатие. Тя поставя своята приятелка и отгедана дъщеря Агнес за игуменка. Два пъти в седмицата тя събира в банята на манастира болните и бедните и къпи болните от проказа сама.

Радегундис има връзки с Григорий Турски. Писателят, поет и духовник Венанций Фортунат пътува 565 г. в Галия и остава в Поатие Той живее там 20 гoдини кaтo дoбър приятeл на Радегундис и защитник на манастира. През 569 г. византийският император Юстин II пo нeйнa мoлбa изпрaщa на мaнaстирa чaстичкa от Кръстът Господен. Радегундис преименува манастира на Манастир на Светия кръст. Венанций Фортунат написва от благодарност възхваляващо стихотворение за императорската двойка.

На 13 август 587 г. Радегундис умира и по нейно желание е погребана в църквата на манастира. Скоро след това Венанций Фортунат написва Vita, първата историята на нейния живот. През 9 век тя е канонизирана за Светия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Venantius Fortunatus, Vita sanctae Radegundis. Das Leben der heiligen Radegunde, Reclam, Stuttgart 2008, ISBN 978-3-15-018559-9
  • Michael Friese, Die heilige Radegunde von Thüringen. Verlagshaus Thüringen, Erfurt 2001, ISBN 3-89683-164-X.

Външни препратки[редактиране | edit source]