Регионален исторически музей (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
„Академик Йордан Иванов“
(Кюстендил)
МестоположениеКюстендил
България
Тематикаистория
археология
етнография
Основан1897
Обект на БТС 26
Печатима
Работно време
Лятно работно времеаприл – октомври
9:30 – 18:00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно временоември – март
9:30 – 18:00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
ДиректорВалентин Дебочички
АдресКюстендил
бул. „България“ № 55
Телефон078/ 55 00 95, 55 00 98, факс: 55 00 95
СайтОфициален сайт
42.2872° с. ш. 22.685° и. д.
Местонахождение в Кюстендил
Регионален исторически музей
„Академик Йордан Иванов“
(Кюстендил)
в Общомедия

Регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов“ е създаден през 1897 г. Той е един от най-старите и най-големи музеи в България. Носи името на видния български историк, археолог и фолклорист Йордан Иванов

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамията Ахмед бей, в която се намира изложбената зала на Историческия музей Кюстендил

На 3 ноември 1897 г. към Кюстендилското педагогическо училище се открива първата музейна сбирка, създаването на която е одобрено с предписание № 17323 от 1 декември 1897 г. на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище.

В края на 1907 г. е приет Правилник на музея към читалище „Братство“, който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали.

На 6 август 1944 г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От 1960 г. има статут на Окръжен исторически музей. От 1992 г. носи името на Йордан Иванов. С Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. на Министерския съвет е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград.

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

Към музея функционират отдели:

  • „Археология“.
  • „Етнография“. Създаден през 1963 г. В резултат на теренни проучвания и събирателска дейност във фонда на музея се съхраняват материали от бита и културата на Кюстендилския край. През 1978 г. към отдела се обособява фонд „Народни художествени занаяти“, а през 1979 г. е създаден и фонд „Фолклор“. Етнографски материали от музея са включвани в изложби в Куба и Япония (1976), Мексико (1978), САЩ и Югославия (1981) и Полша (1995).
  • „Нова и най-нова история“. Началотото на отдел „Нова история“ се поставя през 1953 г., а на „Най-нова история“ през 1968 г. От 1990 г. двата отдела се обединяват под името „Нова и най-нова история“ и обхващат периода от 1878 г. до наши дни. Притежава 25 хиляди фондови единици в основния и научно-спомагателния фонд.
  • „Възраждане“. През 1960 г. е създаден отдел „История на българските земи XV – XIX век“. Събира материали за стопанско-икономическия, политически и културен живот, църковната и просветна история, възрожденското изкуство и култура на Кюстендил и региона.
  • „Научна група“. Създаден през 1997 г.
  • „Фондове“. Създаден през 1981 г.
  • „Ателие за консервация и реставрация“. Съществува от 1985 г. В него се обработват археологически експонати от метал, дърво и керамика от всички исторически епохи.
  • „Фотоателие и лаборатория“.
  • „Библиотека и научен архив“.
  • „Издателско звено“. Отделът е създаден през 1989 г. Организира издаването на научната поредица Известия на Исторически музей-Кюстендил и Известия на научната група към музея. От 1989 г. са издадени 14 тома от Известията и два тома на научната група. Дело на екипа са и представителните издания „Кюстендил през Възраждането“, „Тетрадрахмите на Първа македонска област“, „Митрополитската църква „Успение Богородично в Кюстендил“, „Диоклецианопол“, „Празникът и делникът в Кюстендилско“, „Трагичният живот на фамилия Петкови“, както и ежегодно издавания „Музеен вестник“. [1]

Музейни експозиции[редактиране | редактиране на кода]

Трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.
Част от етнографската експозиция на музея

Археологическа експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Уредена е в зала „Асклепий“ (бул. България № 55). Включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII – VI хил. пр.н.е. до XVII в.

В раздел „Античност“ предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII – VI век пр.н.е.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие, бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV – III в. пр.н.е.) от с.Долна Козница. От римската Пауталия и прилежащите ѝ територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийския конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с.Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X – XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище – сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на велбъждски епископ, XI – XII в.

Нумизматична експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Уредена е зала „Асклепий“ (бул. България № 55) и показва част от нумизматичното богатство на музея. Експонирани са сребърни и бронзови монети на македонски царе, на редица антични полиси на Балканите и Мала Азия (V – II в. пр.н.е.), римски републикански денари и монети, сечени в периода на Римската империя (I – V в.), монети от периода на Средновековието – медни и корубести монети – скифати, от Византия и България, венециански матапани и дукати, монети от късното средновековие и Възраждането – сребърни талери на западноевропейските владетели и градове и османски монети.

Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията се помещава в къщата музей „Ильо войвода“ – ул. Цар Освободител № 189, в реставрираната къща на Ильо Марков.

Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на ХХ век[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията се помещава в къща музей „Емфиеджиевата къща“ – ул. Гороцветна № 24а, в реставрираната къща на кюстендилския занаятчия Христо Лазов Казанджията.

Димитър Пешев. Спасяване на българските евреи[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията се помещава в къщата музей „Димитър Пешев“ – ул. Цар Симеон I-ви № 11, в реставрираната къща на Димитър Пешев. Включва оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милушева, Венета, „Първи изследователи на Кюстендил и околностите му. Начални стъпки на музейната институция“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. II, 1990 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]