Рено дьо Монмирай
| Рено дьо Монмирай Renaud de Montmirail | |
| рицар на Латинската империя | |
| Починал | 1205 г.
Адрианопол, Тракия |
|---|---|
| Военна служба | |
| Години | 1200 – 1205 |
| Служил на | Латинска империя |
| Войни | Четвърти кръстоносен поход |
| Битки | Битка при Адрианопол |
 | |
Рено дьо Монмирай (на френски: Renaud de Montmirail) е френски рицар, участник в Четвъртия кръстоносен поход. Роден е през 1175 г. Загива на 14 април 1205 г. в битката при Адрианопол в бой срещу войските на българския цар Калоян.
Рено дьо Монмирай е по-малък брат на Ерве IV дьо Донзи, граф на Невер, съпруг на Матилда I дьо Куртене. Монмирай е братовчед на граф Луи дьо Блоа, един от основните водачи в Четвъртия кръстоносен поход. След превземането на Зара, Монмирай е един от рицарите, които не одобряват атакуването на християнски градове и не последват основната армия към Константинопол. Заедно с група рицари Рено дьо Монмирай заминава за Бари в Южна Италия и от там отплава директно за Светите Земи. След превземането на Константинопол през 1204 г., Рено дьо Монмирай заедно с Етиен дьо Перш заминава за столицата на Латинската империя и дава клетва за вярност на император Балдуин I. През април 1205 г. той е заедно с император Балдуин, който обсажда бунтовния град Адрианопол в Тракия. На 14 април в разразилата се битка при Адрианопол рицарите са въвлечени в капан от лека куманска конница и са разбити от армията на българския цар Калоян. Рено дьо Монмирай загива в сражението заедно с приятеля си Етиен дьо Перш и братовчед си граф Луи дьо Блоа.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
- Анри дьо Валансиен, „История на император Анри“, Издателство: Полис, 2009.
- Жан Ришар, История на кръстоносните походи, Издателство: Рива, 2005.