СМ-5-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
СМ-5-1
Сдвоена установка СМ-5-1 на крайцера „Михаил Кутузов
История на производството
Разработено19431947 г.
Страна на производство СССР
ПроизводителЗавод „Болшевик“
Година на производство1948 – 1955 г.
Произведени150
История на службата
Години на експлоатация1953 г. —
На въоръжение в СССР
Войни и конфликтиСтудена война
Характеристики на оръдието
Калибър, mm100
Дължина на ствола, mm/калибра7015/70
Обем на камерата, dm³10,5
Тип затворклинов
Маса на оръдието със затвора, kg3972
Маса на снаряда, kg15,6 (ОФ),
15,9 (зенитен)
Начална скорост на снаряда, m/s1000
Принцип на зарежданеполуавтоматично унитарно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
15 – 18
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУСМ-5-1
Обща маса на АУ, kg45 800
Маса на въртящата се част, t43,55
Радиус на завъртане по стволовете, mm4800
Разстояние между осите на оръдията, mm720
Дължина на отката, mm586 (пределна)
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-8°/+85°
Ъгъл на завъртане, °-200°/+200°
Максимална скорост на ВН, °/s16
Максимална скорост на ХН, °/s17
Максимална далечина на стрелбата, m
24 198
Досегаемост по височина, mоколо 17 000
Брониране10 – 20 мм
Разчет, души19
Боекомплект на ствол, изстрела341[1]

СМ-5-1 е съветска сдвоена корабна универсална артилерийска установка калибър 100 mm. С тези установки са въоръжени леките крайцери на съветския ВМФ проекти 68К (5 единици) и във варианта СМ-5-1 68-бис (14 единици).

Разработка и производство[редактиране | редактиране на кода]

Артустановката СМ-5-1 е разработена в ЦКБ-34, в течение на периода 1943 – 1947 г., специално за крацерите от проекта 68-К. Опитният образец е произведен от завода „Болшевик“ през 1947 г. Изпитанията се провеждат от 22 юли до 5 ноември 1948 г. на Ржевския полигон. Установката е официално приета на въоръжение на 11 май 1949 г. с името СМ-5. Серийното производство се води от 1948 г. до 1955 г. в завод „Болшевик“ във версиите СМ-5-1 и СМ-5-1с. Всичко са произведени 150 установки.

На основата на същото оръдие и боеприпаси през 1950-те се проектира установката СМ-52[2]. Тя не е приета на въоръжение и не е произвеждана серийно.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Стволът на оръдията се състои от свободна тръба, кожух, дулна гайка и упорен пръстен. Двата ствола на установката са в една люлка. Затворът е клинов, зареждането ръчно, има пневматичен досилател. Има механизъм за стабилизация на люлеещата се част на установката в хоризонталната плоскост, управлението на стабилизацията е автоматично. Основната схема на стрелбата е централизирано управление на огъня с помощта на системата „Зенит-68бис А“, получаваща данни от артилерийската РЛС „Якор“. В случай на необходимост установките СМ-5 могат да водят огън под локално управление, с помощта на оптичните далекомери и радиодалекомери „Щаг-Б“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 939 – 941.
  2. 100 мм установка СМ-52 // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2017-11-06.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Морская артиллерия отечественного военно-морского флота. СпБ, Лель, 1995. ISBN 5-86761-003-X.
  • Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „СМ-5-1“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​