Сарджо Брадина
| Сарджо Брадина | |
| български общественик | |
| Роден |
1778 г.
|
|---|---|
| Починал | 1889 г.
|
Сарджо Караджа Брадина е български общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско в 1778 година в големия мияшки род Брадиновци. Той е сред най-богатите и влиятелни хора в Миячията. Предпазва родното си селото от турския аскер и по негово време Тресонче процъфтява.[1] Сарджо Брадина се посвещава на борба с Цариградската патриаршия в тясно сътрудничество с Гюрчин Кокале. Брадина е запомнен и с покръстването на ислямизираните мияци от областта Река и от селата в планина Бистра, което е вършил пред целия народ. Поради тази дейност Сарджо лежи 10 години в затвора в град Призрен в Косово. В 1852 година отваря със собствени средства първото основно училище в Миячията. С негова материална подкрепа е изградена и църквата в Тресонче „Св. св. Петър и Павел“, чийто ктитор става Сарджо.
На 18 юни 1884 година Сарджо и Петър Брадински не допускат в Тресонче гръцкия владика Антим Дебърски, казвайки му че селото признава българския архиерейски наместник Теофил Аврамов.[2]
Внук на Сарджо Брадина е българският просветен деец Мино Сарджов. Негов правнук е сърбоманинът Томо Смилянич.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Писмо до Великия Везир на Османската Империя; Писмо до Стоянчо Чомаков, Димитрия Гешоглов и Христо Топчилеща в Цариград", Дебър, 1 септември 1863 г., подписано от Сарджо Брадина прошение за независима българска народна църква.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Марко Григоров. Село Тресонче. Спомени. стр. 239.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 76.
- ↑ Сарџо Караџа Брадина (1778-1889)[неработеща препратка]
