Света Богородица Расиотиса
| „Света Богородица Расиотиса“ Παναγία Ρασιώτισσα | |
 Общ изглед от запад. Зад църквата вляво е Стамбулевата къща | |
 Местоположение в Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1411 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица Расиотиса“ в Общомедия | |
„Света Богородица Расиотиса“ или Ракиотиса или Влахернска (на гръцки: Παναγία Ρασιώτισσα, Ρακιώτισσα, Βλεχέρνα) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в традиционната южна махала на града Долца. Традиционно принадлежи към старата енория „Свети Апостоли Сервиотски“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Отвън на южната стена на храма, над изображението на Света Богородица, има надпис, който днес е нечетлив. Според старо четене от архимандрит Герман Христидис,[2] той е гласял, че храмът е издигнат из основи и изписан в 1553 година с с ктиторството на семейството на костурчанина Стаматиос Сировас.[3]
| „ | ΑΝΙΓΕΡΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ ΚΑΙ ΑΝΙCΟΡΗΘΗ Ο ΘΕΙΟC ΚΑΙ ΠΑΝCΕΠΤΟC ΝΑΟC ΤΗC ΥΠΕΡΑΓΙΑC Θ ΚΟΥ ΤΗC ΡΑCΙΩΤΗCΑC ΔΙΑ CΥΝΔΡΟΜΗC ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΤΙΜΙΟΤΑΤΟΥ ΑΡΧΟΝΤΟC ΚΥΡ CΤΑΜΑΤΙΟΥ ΤΟΥ CΙΡΟΒΑ ΚΑΙ ΤΗC CΗΒΙΟΥ ΑΥΤΟΥ ΕΛΕΝΗC ΚΑΙ ΚΥΡ ΜΑΝΟΥΗΛ ΚΑΙ ΚΥΡ ΙΩΑΝΝΟΥ ΤΩΝ ΥΩΝ ΑΥΤΟΥ ΔΙΑ ΨΥΧΙΚΗΝ ΑΥΤΩΝ CΩΤΗΡΙΑΝ ΕΠΙ ΕΤΟΥC ζωξα' ΙΝΔ. ια'[2] | “ |
Смята се, че стенописите от 1553 година са дело на видния художник Франкос Кателанос.[3] Иконографската програма е обилна и се развива в три зони.[2]
Запазени са обаче и по-стари стенописи - от 1411 година. Тогава е изписана част от външната повърхност на западната стена от неизвестен, но много добър художник от Костурската школа.[3] Възможно е надписът да информира единствено за изписване на храма в 1553 година.[2]
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[4]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив.[1] На западната и южната страна има затворен трем.[2]
- Стенописи от 1411 г.
-
Богородица Елеуса -
Богородица Елеуса, централната сцена -
Общ вид на западния вход
- Стенописи от 1553г.
-
Евангелието -
Предателството на Юда -
Второто пришествие -
Светци в цял ръст в долната зона -
Слизане в Ада -
Архангел Михаил и светец войн в цял ръст в долната зона
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Παναγία Ρασιώτισσα // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ а б в г д е ж Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ а б в Η Παναγία η Ρασιώτισσα στην Καστοριά (έτ. 1411). Ο εικονογραφικός της τύπος (: η Γλυκοφιλούσα ανάμεσα σε δύο σεβίζοντες αγγέλους). // Φως της Καστοριάς, 16 август 2014. Посетен на 11 юли 2015.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
