Света Богородица Медникарска
| „Света Богородица Медникарска“ Παναγία των Χαλκέων | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Посветен на | Богородица |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | кръстокуполен храм |
| Изграждане | XI век |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица Медникарска“ в Общомедия | |
„Света Богородица Медникарска“ или „Света Богородица Халкеон“ (на гръцки: Παναγία των Χαλκέων, в превод Света Богородица на медникарите) е византийска църква от XI век в град Солун, Гърция. От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[1][2][3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според ктиторския надпис на мраморна плоча над западния вход, църквата е построена на мястото на езически храм през 1028 година от протоспатарий Христофорос, катепан на Лангобардия и съпругата му Мария, син Никифор и две дъщери Анна и Катакала. Гробницата на Христофорос вероятно се намирала в акросолий на северната стена на църквата.[4][5]
С превземането на Солун от турците през 1430 година църквата е превърната в джамия, наречена Казанджилар джамия (на турски: Kazancilar Camii),[6] тоест джамия на медникарите, на медните търговци.[4] Оттук произлиза съвременното име на църквата Света Богородица на медникарите. Възможно е византийското име да е било „Света Богородица Халкопратион“ (‘Παναγία των Χαλκοπρατείων), подобно на константинополската църква със същото име.[7]
След 1912 година джамията отново е превърната в църква, част от Солунската епархия на Църквата на Гърция.[7]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е кръстокуполна. Архитектурата е характерна за периода на Македонската династия, с четири колони и три купола, от които един централен и два разположени над нартекса. Църквата е изградена изцяло от тухли, причина поради която е наричана Червената църква (Κόκκινη Εκκλησιά). Екстериорът е обогатен с множество арки и пиластри, елементи характерни за константинополското влияние. От интериора повечето от облицоващата мраморна украса, както и стенописите от XI и XIV в. са запазени.[4][5] Първата фаза на стенописите е от създаването на църквата, според открития надпис в олтара – смята се, че са завършени около 1030- 1040 година. Стенописите в купола са от същото време. Сцените са Възнесение Господне, Света Богородица, Светите Трима Светители, Две сцени на Евхаристията в олтара, сцени от Христологичния цикъл по стените на наоса, както и прекрасно изображение на Второто пришествие в нартекса. Втората фаза на стенописите е от Палеологово време – първата половина на XIV век. Оцелели са Акатист Богородичен и остатъци от Успение Богородично на западната стена под прозореца.[7]
- Стенописи
-
-
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ Παναγία των Χαλκέων, Θεσσαλονίκη // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
- ↑ а б в Παναγία των Χαλκέων, Θεσσαλονίκη. Посетен на 21 април 2010. (на гръцки)
- ↑ а б Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6. с. 1569.
- ↑ Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.66
- ↑ а б в Παναγία των Χαλκέων // Thessaloniki 4 all. Посетен на 11 юли 2016.
| |||||||
