Света Богородица (Пастух)
| „Света Богородица“ | |
 | |
 Местоположение в Пастух | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Пастух |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | развалини |
| „Света Богородица“ в Общомедия | |
„Света Богородица“ е късносредновековна българска църква до село Пастух, община Невестино, област Кюстендил. Църквата е обявена за паметник на културата.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира на 3 км източно от село Пастух, в местността Скалето (наричана още Градището, Дукяно, Паланката и Калугерица), върху височина с 2 заоблени върха. На южния връх са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в поодножието на северния връх. Представлява еднокорабна 1-апсидна църква с външни размери 6,5 Х 3,8 m. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,7 м. (апсидата).
Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Според ктиторския надпис, ктитори на храма са селяни от съседното село Блато. Надписът е бил запазен на канарата при развалините на средновековната крепост. Текстът на надписа е публикуван в книгата му "Северна Македония" и гласи:
| „ | Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много... | “ |
Цялата вътрешност на църквата е била изписана. През 1978 г. (срв. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л.) все още са били съхранени отделни фрагменти от стенописите. Понастоящем от тях не е останало нищо. Църквата е труднодостъпна, изложена на непосредственото действие на природните стихии и силно пострадала от иманярските набези. Тя бавно, но сигурно се руши. Необходими са спешни мерки за запазването и реставрирането ѝ.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Иванов, Йордан – Северна Македония, София, 1906 г., с. 406;
- Иречек, Константин – Княжество България, Пловдив, 1899 г., с. 539 и сл.;
- Марди, В. – Бабикова, Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Богородица“ на градището при с. Пастух, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с. 25
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 585.
