Света Параскева (Сятища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева“
Αγίας Παρασκευής
Стенопис на Света Параскева над входа
Стенопис на Света Параскева над входа
Карта Местоположение в дем Горуша
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоСятища
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияСисанийска и Сятищка
Изграждане1677 година
Статутдействащ храм

„Света Параскева“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής) е православна църква в град Сятища, Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата църквата е изградена при епископ Леонтий I Сисанийски в 1677 година в южната махала на града Герания и е най-старата в Сятища. Разположена е на централния площад „Герания“.[4] Част е от енорията „Свети Николай“.[5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Представлява трикорабна базилика с купол, притвор и женска църква.[1] От южната страна има трем, който на изток е затворен и там има параклис посветен на Света Богородица. В параклиса има стенопис на Света Богородица от 1898 година, дело на Христодулос Йоану.[3]

В 1862 година жупанският архитект Апостолис изгражда към църквата внушителна камбанария, за да може храмът в Герания да отговаря на „Свети Димитър“ в Хора с неговата голяма камбанария.[2][3]

Вътрещност[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е известен с позлатения си иконостас и оригиналните си стенописи, които според легендата са от 1679 година.[6][7] Стилистично стенописите принадлежат на епирско ателие и вероятно са от първата половина на XVII век, като някои изображения напомнят стенописите в Метеора и Атон.[3] Сред сцените са Житието на Света Богородица, Дванадесетте празника, Чудесата и Страстите Христови, Сътворението на света, Второто пришествие. На южната стена на нартекса е композицията Дърво Исаево, в която над Исай и извън дървото са изобразени и старогръцките философи Солон, Плутарх, Аристотел, Платон, Тукидид и Сибила.[3]

Втората фаза на стенописи, които обхващат северната и южната част на външната стена, са от 1741 година. На южната външна има стенописи на аскети, монаси и отшелници от палестинската пустиня. В храма в 1898 година работи и местния зограф Христодулос Йоану, като негово дело са светците в цял ръст в долната зона.[3]

Позлатеният резбован иконстас (без долната зона) е от времето на първото изписване на храма и мащабно произведение на изкуството, сравнимо с иконостасите на Света гора. Владишкият трон, амвонът и проскинитарият датират от средата на XVIII век. Долната зона на иконостаса, парапетите и малките колони, се различават по стил от останалата част и не са позлатени. Те са сравними с иконостаса в храма „Свети Йоан Предтеча“.[3]

Царските и другите иконостасни икони са изрисувани в 1711 година от Теодорос Пулакис от Крит.[2][3] Иконата на Света Параскева със сребърен обков и сцени от мъченичеството на светицита датира от 1743 година.[3] Зограф на Епитафа от 1741 година е Анастасиос от Янина.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Αγία Παρασκευή – Σιάτιστα // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 31 декември 2014.
  2. а б в г Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
  3. а б в г д е ж з и к Ιερός Ναός προς τιμήν και μνήμην της Αγίας Μεγαλομάρτυρος Παρασκευής // Siatista.gr. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 22 септември 2016.
  4. Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 25 май 2014 г.
  5. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  6. Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Архивиран от оригинала на 2014-05-23. Посетен на 25 май 2014 г.
  7. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 27 май 2014 г.