Хоригос
| Хоригос Χορηγός | |
| — село — | |
  Хоригос  Хоригос  Хоригос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 632 m |
| Население | 60 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Хоригос или Хорево (на гръцки: Χορηγός; до 1927 година: Χορεβόν, Хоревон[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Хоригос има население от 153 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Хорово е споменато с 13 глави на семейства и двама неженени: Папа Михал, Коста, Яно, Тодор, Велче, Михал, Яно, Никола, Тодор, Добри, Яне, Гонча и Димо, и една вдовица Домника. Общият приход за империята от селото е 961 акчета.[2]
В 1873 година селяни от района на Хрупища закупуват земя от Назли бей и основават селото на сегашното му място.[3]
В края на ХІХ век Хорево е гръцко село в Населишката каза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Хорево живеят 120 гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Херево е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 49 къщи.[5]
Според гръцка статистика от 1904 година в Χορεβόν живеят 150 гърци християни.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хорево остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Хоривон (Χοριβόν) са регистрирани 300 жители.[7]
В 1922 година е построена църквата „Света Богородица“, обновена в 2003 година. В 1918 година е изграден параклисът „Животворящ източник“.[8] В 1927 година името на селото е сменено на Хоригос.
В селото днес има етнографски музей.[9] Едната църква е посветена на Светите Архангели,[10] а другата на Свети Атанасий.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ронгия[11] | Ρόγγια | Петало | Πέταλο[12] | връх на ЮЮИ от Хоригос[11] |
| Микри Бара | Μικρή Μπάρα | Пигес[12] | Πηγές | река |
- Преброявания
- 1913 – 300 жители
- 1981 – 145 жители
- 1991 – 144 жители
- 2001 – 153 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 109
- ↑ а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί- Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428045946/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=24, посетен на 15 май 2010
- ↑ Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
