Хоригос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хоригос
Χορηγός
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина632 m
Население60 души (2021 г.)
Пощенски код500 01

Хоригос или Хорево (на гръцки: Χορηγός; до 1927 година: Χορεβόν, Хоревон[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Хоригос има население от 153 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Хорово е споменато с 13 глави на семейства и двама неженени: Папа Михал, Коста, Яно, Тодор, Велче, Михал, Яно, Никола, Тодор, Добри, Яне, Гонча и Димо, и една вдовица Домника. Общият приход за империята от селото е 961 акчета.[2]

В 1873 година селяни от района на Хрупища закупуват земя от Назли бей и основават селото на сегашното му място.[3]

В края на ХІХ век Хорево е гръцко село в Населишката каза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Хорево живеят 120 гърци християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Херево е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 49 къщи.[5]

Според гръцка статистика от 1904 година в Χορεβόν живеят 150 гърци християни.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хорево остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Хоривон (Χοριβόν) са регистрирани 300 жители.[7]

В 1922 година е построена църквата „Света Богородица“, обновена в 2003 година. В 1918 година е изграден параклисът „Животворящ източник“.[8] В 1927 година името на селото е сменено на Хоригос.

В селото днес има етнографски музей.[9] Едната църква е посветена на Светите Архангели,[10] а другата на Свети Атанасий.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Хоригос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ронгия[11] Ρόγγια Петало Πέταλο[12] връх на ЮЮИ от Хоригос[11]
Микри Бара Μικρή Μπάρα Пигес[12] Πηγές река
Преброявания
  • 1913 – 300 жители
  • 1981 – 145 жители
  • 1991 – 144 жители
  • 2001 – 153 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 109
  3. а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Ιεροί Ναοί- Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
  9. Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428045946/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=24, посетен на 15 май 2010 
  10. Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)