Свети Димитър (Макоцево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ | |
 | |
 Местоположение в Горна Малина | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Макоцево |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | 1858 – 1860 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Димитър“ е възрожденска православна църква в софийското село Макоцево, България.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изградена в центъра на селото от 1858 до 1860 година. Разрешението за построяването е измолено в Цариград от заможния макоценин Стоян Кафеджийски и Дядо Кунчо от Копривщица. След началото на строежа турци от Ташкесен го спират и е разрешен отново чак след постъпки пред софийския паша и владиката Мелетий Софийски. Но въпреки разрешението местните турци не разрешават да се вдигне храма на определената височина. Осветена е в 1861 година. В 1873 година църквата е ограбена от черкези разбойници и е обърната в обор. На следната 1874 година е осветена отново.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е базиликален без куполи със сводест таван. Изграден е от камък.[1]
Майсторите вероятно са същите, изградили „Свети Георги“ в Златица, тъй като двата храма имат няколко еднакви каменни декоративни релефа, както и еднакви украси по вратите и прозорците. Иконите и дърворезбата са с високо качество – дело на Иванчо Неделков от Макоцево (Йото Иконописеца).[1]
Стенописите в свода на храма са дело на дебърския майстор Давид Георгиев – Бог Саваот и Свети Йоан Кръстител, датирани 1861.[2] Над западната врата е изображението на Света Богородица, а над южната – на Свети Димитър.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Култура // Община Горна Малина. Посетен на 3 септември 2016.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 575.
