Свети Димитър (Палат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Иконостасът
Иконостасът
Карта Местоположение в Струмяни
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоПалат
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
АрхитектИлия Йосифов
Изграждане1850 година
Статутдействащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

„Свети Димитър“ е възрожденска църква в светиврачкото село Палат, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена през 1850 година в центъра на селото като еднокорабна базилика. Храмът е дълъг 30 m и широк 20 m и има голям трем. В 1860 година е изградена отделна камбанария, висока над 10 m. Медната, над 100-килограмова камбана е отлята от самоковски майстори, като медта е събрана от местното население.[2]

Църквата е опожарявана два пъти – през Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година и по време на Междусъюзническата война през 1913 година от гръцки войници. Възстановена е през 1919 година. В новия си вид е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика, разполагаща с широк навес от запад и юг.[2][1] Строител на последното възстановяване на църквата е Илия Йосифов от Каракьой.[3]

В интериора има запазен ценен рисуван иконостас с плитка резба по царските двери и венчилката, както и стенописи от 1909 година, дело на Димитър Сирлещов, Михалко Голев, Костадин Марунчев и Георги от Банската художествена школа.[2][1] На западната фасада е изписан разгърнат вариант на композицията „Страшния съд“.[1] В храма се пазят икони от XVІІІ и XIX век. Ценност представляват и един сребърен потир и сребърен дискос.[2][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 95.
  2. а б в г д Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 294.