Никудин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото във Велешко, Република Македония вижте Никодин.

Никудин
България
Red pog.png
Никудин
Област Благоевград
Red pog.png
Никудин
Общи данни
Население 88 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16,429 km²
Надм. височина 712 m
Пощ. код 2839
Тел. код 074345
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 51737
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ЗП, ВМРО-БНД, ЛИДЕР, …)

Нику̀дин е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Никудин се намира в историко-географската област Каршияка, на 37 километра югозападно от Струмяни и на 25 километра северозападно от Сандански. Селото е разположено живописно на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница, границата между планините Огражден и Малешевска планина.[1]

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Средногодишната валежна сума е около 800 mm, а валежите имат зимен максимум и летен минимум. Почвите на землището са алувиално-ливадни и кафяви горски.[1]

История[редактиране | edit source]

Според предания в миналото в землището на сегашното село е имало манастир „Свети Никола“, от който идва името на селото.[1] Първоначално Никудин е бил разположен на един хребет на 2 километра в южна посока, в местността Стар Никудин. По време на османската власт, поради съображения за сигурност и вероятно, за да имат жителите му по-добър достъп до вода, селото се е преместило в долината.

През 19 век Никудин е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. Населението се занимава предимо със земеделие - отглежда царевица, ръж, ечемик, животновъдство - овце и кози и овощарство.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никудин (Nikoudine) е посочено като село с 30 домакинства със 100 жители българи.[2] Населението на селото участва активно в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година. През декември 1878 година Димитър Попгеоргиев образува в Никодин старейшински съвет. След разгрома на въстанието част от никудинци се изселват в новообразуваното Княжество България и подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878 г.).[1]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Никодин е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.[3] В 1901 година Христо Куслев основава в селото е основан комитет на ВМОРО. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Nikodim) се състои от 328 българи екзархисти.[4]

В 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на Балканската война. В 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебвница“, а в 1954 година отваря врати Основното училище „Кирил и Методий“.[1]

Година Население
1920 336
1926 392
1934 476
1946 585
1956 737
1965 642
1975 413
1985 293
1992 224
1997 200[1]

След 1957 година започва постепенно намаляване на населението, резултат от изселвания предимно към Сандански. В 1951 година е основано читалище „Димо Хаджидимов“ с библиотека, отворена е детска градина, фелдшерски здравен пункт и пощенска станция. В 1958 година в Никудин е основано ТКЗС, от 1968 година - към Горското стопанство в Цапарево. Селото е елетрифицирано, водоснабдено и канализирано (60%), а 80% от уличната мрежа е с трайна настилка. В 1990 година поради обезлюдяването на селото училището е закрито. В 1992 година земята е върната на собствениците им.[1]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Никудин

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 52.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 188.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.