Свети Никола (Сапарево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ | |
 | |
 Местоположение в Сапарево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Сапарево |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Дупнишко |
| Изграждане | XIV-XV век |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | развалини |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ е средновековна българска църква в село Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил.
История, архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира се в старото селско гробище на село Сапарево.
Църквата има 2 строителни периода. Първата църква е малка еднокорабна и едноапсидна постройка от XIV-XV век. Предполага се, че е била разрушена през 1668 г. по времето на походите на султан Мехмед IV. Впоследствие е възобновена и разширена през 1676 г. от дошлия от Солун свещеник поп Пешо, като е запазена старата апсида и подът е вкопан около 1 метър. По-късната църква е също еднокорабна, с открит притвор и цилиндричен свод, изгоряла през 1950 г. След пожара са оцелели само източната стена с апсидата и протезисната ниша, оформена в цариградска арка. Останалите стени са частично запазени. Запазената част от църквата е поставена под покрив, който e рухнал.
Църквата е била изцяло изписана отвътре. Оцелелите остатъци от стенописите са силно пострадали от пожара и цветовете им са променени. В апсидната ниша след пожара се запазени следните сцени: Богородица на трон с Христос – дете и архангелите, Евхаристия, Мелисмос, Пиета. Сега – поради рухването на защитния покрив, фреските са изложени на преки атмосферни влияния и постепенно се унищожават.
Богомолците продължават да почитат нейните руини, поставят там икони и палят свещи по празници и други поводи. До пожара по стените още ясно са личали надписи и подписи на български поклонници от началото на XVIII в. Малкото по обем запазени части от сградата и нейните стенописи показват, че гробищната църква в село Сапарево принадлежи към прочутите църкви от Западна България. Паметник от национално значение.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 – 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците и търговците.
През средновековието мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес.
В България денят на светеца – Никулден, се чества на 6 декември.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Асен Василиев – Проучвания на изибразителните изкуства из някои селища по долината на Струма – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с. 165 и сл.
- Димитров, З и Шарков, Б. – Стенописни орнаменти от Югозападна България, София 1964 г., с. 27
- Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Никола“ в с. Сапарево за паметник на изобразителното изкуствоа. София, 1969 г., 21 с., Архив НИПК
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с. 27
- Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня“, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117 – 128.
