Свети Спас (Горно Кърчища)
| „Свети Спас“ Kisha e Shën Sotirit | |
 Олтарът | |
 Местоположение в Горно Кърчища | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Албания |
| Населено място | Горно Кърчища |
| Религия | Албанска православна църква |
| Епархия | Тиранска, Драчка и Всеалбанска |
| Изграждане | първа половина на XVI век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Спас“ в Общомедия | |
„Свето Възнесение Господне/Христово“ или „Свети Спас“ (на албански: Kisha e Shën Sotirit) е православна църква, разположена в дебърското село Горно Кърчища, Албания. Част е от Тиранската, Драчка и Всеалбанска епархия. В 1970 година църквата е обявена за културен паметник на Албания под № 45.[1] На храмовия празник Спасовден в църквата се събират хора по потекло от Ърбеле и Горно Кърчища, живеещи в Албания и Северна Македония.[2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е еднокорабен засводен храм. В интериора на дългите стени има по двойка слепи ниши.[3]
Стенописи[редактиране | редактиране на кода]
В храма има добре запазени нереставрирани стенописи. В апсидата е изписана Света Богородица Влахернска. В полукръглата ниша между допоясните изображения на двама ангели на олтара е легнал Младенецът Христос (Мелисмос), фланкиран от Свети Василий Велики и Свети Йоан Хрисостом. В най-горана част на източната стена е Възнесението заедно с Убрус, държан от Света Богородица. В средната зона е Благовещение. Дякон, най-вероятно Свети Стефан, и неидентифициран светец с брада заемат съответно нишите на протезиса и диаконикона.[3]
В свода има три изображения на Христос в медальони - от запад на изток Христос Ангел на Велкия съвет, обграден от четири шесткрили серафими, Христос Вседържител с четирите символи на евангелистите и (най-вероятно) Христос по-стар от дните, но последният образ е напълно унищожен. От всяка страна на ниските части на свода са изписани шест пророци,[3] разделени на три двойки с две рипиди. В средата има шесткрил херувим.[4]
Горната зона на стените е заета от сцени от Христовия цикъл, които както е обичайно започват от източния край на южната стена: Рождество, Сретение, Кръщение, Възкресение Лазарево (южна стена), Преображение (западна стена), Влизане в Йерусалим, Разпятие, Мироносци, Слизане в Ада (северна стена). Мястото между входа и Преображение на западната стена, както е обичайно е заето от Успение Богородично.[4] Отдолу от двете страни на входа са Архангел Михаил и Константин и Елена с Честния кръст.[5]
В източната сляпа ниша на северната стена са изписани Видението на Петър Александрийски и Дейсис с Христос на трон, Богородица и Свети Йоан (в долната част), Свети Прокопий и друг мъченик (в горната), а в западната - Свети Георги на кон. На южната стена в долната зона на източната сляпа ниша са Кирил Александрийски и Елевтерий обърнати на изток, неидентифициран светец и Света Неделя, както и един ангел на върха на арката. Западната сляпа ниша е заета от Свети Димитър на кон, убиващ цар Калоян с копие, както и Свети Николай. Мъчениците Прокопий на север и Меркурий на юг са един срещу друг в пространствата между слепите ниши на всяка стена.[5]
Изображенията са типични за територията на Охридската архиепископия. Самотното изображение на Свети Николай, вероятно е жест на ктитор.[5]
В еднокорабните църкви от XIV - XV век има няколко варианта за комбиниране на христологичните и апокалиптични сюжети в свода.[5] В „Света Богородица Елеуса“ в Нивици (1409/10) са изобразени Възнесение, Ангел на Великия съвет и Вседържител - модел сходен с този в Кърчища. Странното изображение на Убрус в сцената на Възнесение има паралел в „Свети Спас“ в Лескоец (1461/2), в „Света Богородица“ в Пешкъпи, в „Света Параскева“ в Бер (около 1600). Дейсисът на северната стена също е типичен за еднокорабните базилики и вероятно е преместване на проскинитариите от иконостаса на стената.[6]
Сигнатурите в храма са славянски. Сцената Влизане в Йерусалим е сигнирана на гръцки, но с кирилски букви О ВАНФОРОСЬ, с грешен член за рода. Това показва двата църковни езика - славянски за българите и гръцки за албанците и власите.[6]
,_K%C3%ABr%C3%A7isht_e_Sip%C3%ABrm%C3%AB,_Church_of_the_Ascension,_western_wall_I_half_of_the_XVI_Century.png)
Стенописите са изпълнени просто с твърди очертания и доста плоско, двуизмерно предаване на фигурите, особено на лицата. Зографът е продължител на наивното, местно изкуство от късния XIV и ранния XV век. Експресивното мирно лице на Света Богородица в Успение Богородично обаче може да се смята за реалистичен елемент. Костурската художествена школа между 1480 и началото на XVI век комбинира местната Палеологова традиция с Готическия стил.[7]
Така, като се вземе предвид турболентната ситуация в Дебърско по време на въстанието на Скендербег (1444 – 1479), стенописите са създадени след възстановяването на османската власт и умиротворяването на района. Добра база за датировка може да е сравнение с църквата „Преображение Господне“ в Тремищ (1560) край Пърмет, чиито стенописи, въпреки някои прилики с тези от Кърчища, вече показват доминиращия около 1600 година стил. Така тяхната дата 1560 може да се приеме за terminus ante quem за кърчищките, които трябва да се датират в първите четири-пет десетилетия на XVI век.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Objekte Fetare Monument Kulture // Komiteti Shtetëror për Kultet. Архивиран от оригинала на 2015-06-03. Посетен на 2015-08-13.
- ↑ По шести пат Македонците во Горно Крчиште го прославија празникот Спасовден // Весник Македониум, 4 юни 2014. Посетен на 13 август 2015.
- ↑ а б в Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 369.
- ↑ а б Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 370.
- ↑ а б в г Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 371.
- ↑ а б Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 372.
- ↑ Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 373.
- ↑ Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 374.
