Северна офанзива (Гражданска война в Испания)
| Северна офанзива | |||
| Гражданска война в Испания | |||
.svg) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 31 март – 21 октомври 1937 г. | ||
| Място | Северна Испания | ||
| Резултат | Победа за националистите | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Северната офанзива е кампания от Гражданската война в Испания, в която националистическите сили побеждават и окупират части от Северна Испания.
Кампанията включва няколко отделни битки. Бискайската кампания води до загубата на Страната на баските, която все още се държи от Републиката и Билбао, най-големият испански индустриален център. Тази част от кампанията включва бомбардировките на Герника и Дуранго.
Битката при Сантандер причинява загубата на провинция Сантандер в Кантабрийска Стара Кастилия за републиката. Битката при Ел Мазуко води до превземането на контролираната от републиканците част от Астурия и падането на Хихон, последната северна крепост на републиката, в ръцете на националистите. Кампанията завършва на 21 октомври 1937 г. с решителна и пълна победа за националистите.
Начало[редактиране | редактиране на кода]
Емилио Мола командва началото на тази офанзива на 31 март 1937 г., но той загива при самолетна катастрофа на 3 юни 1937 г. Националистите започват атаката с 50 000 души от 61-ва на Солчага.[3] Северната републиканска армия е командвана от генерал Франсиско Лано де ла Енкомиенда[4], което е началото на Бискайската кампания. Националистическата офанзива започва на 31 март и същия ден Легион „Кондор“ бомбардира град Дуранго с 250 убити цивилни. Наварските войски атакуват град Очандиано и на 4 април го окупират след тежки битки. След това Мола решава да спре настъплението поради лошо време.[5]
На 6 април националистическото правителство в Бургос обявява блокадата на баските пристанища, но някои британски кораби акостират в Билбао. На 20 април националистите продължават офанзивата си и окупират Елгета след тежка артилерийска бомбардировка. Същия ден Легион „Кондор“ бомбардира Герника. Баските се оттеглят до линията на Железния пояс и на 30 април италианците окупират Бермео, но националистическият боен кораб „España“ е потопен от мина.[6]
Републиканското правителство решава да изпрати 50 самолета в Билбао и започва две офанзиви срещу Уеска и Сеговия, за да спре настъплението на националистите, но и двете се провалят. На 3 юни Мола е заменен от Давила. На 12 юни националистите започват своето нападение над Железния пояс и след тежки въздушни и артилерийски бомбардировки влизат победоносно в Билбао на 19 юни.[7]
Битката при Сантандер[редактиране | редактиране на кода]
След падането на Билбао републиканското правителство решава да започне офанзива срещу Брунете, за да спре офанзивата на националистите на север на 6 юли, но до 25 юли офанзивата приключва. Републиканските войски в Кантабрия са с нисък морал и баските войници не искат да спрат битката. На 14 август националистите започват настъпление срещу Кантабрия с 90 000 души, 25 000 от които италианци, и 200 самолета на армията на Севера. На 17 август италианците окупират прохода Ел Ескудо и обкръжават 22 републикански батальона в Кампо, Кантабрия. На 24 август баските войски се предават на италианците при Сантоня, а републиканските войски бягат от Сантандер. На 26 август италианците окупират Сантандер, а до 1 септември националистите завземат почти цяла Кантабрия. Националистите пленяват 60 000 души, най-големият брой по време на войната.[8]
Астурийска кампания[редактиране | редактиране на кода]
След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да продължат настъплението си срещу Астурия. Националистите имат огромно числено (90 000 души срещу 45 000) и материално (повече от 200 самолета срещу 35) превъзходство, но републиканската армия в Астурия е по-добре организирана, отколкото в Сантандер, а трудният терен осигурява отлични отбранителни позиции. По време на битката при Ел Мазуко 30 000 наварски войници, водени от Солчага и подкрепени от Легион „Кондор“ превземат долината Ел Мазуко и критичните близки планини (Пена Бланка и Пико Турбина), които са отбранявани от 5 000 републикански войници след 33 дни на кървава битка.[9][10]
На 14 октомври националистите разбиват републиканския фронт, а на 17 октомври републиканското правителство нарежда да се започне евакуацията на Астурия. Националистическите кораби обаче блокират пристанищата на Астурия и само няколко военни командири (Адолфо Прада, Галан, Белармино Томас) успяват да избягат. До 21 октомври националистите окупират Хихон и приключват завладяването на северната зона.[11]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Със завладяването на Севера националистите контролират 36% от испанското индустриално производство, 60% от производството на въглища и цялото производство на стомана. Освен това повече от 100 000 републикански пленници са принудени да се присъединят към националистическата армия или да бъдат пратени в трудови батальони.[12] Републиката губи армията на Севера (повече от 200 000 войници) и дотогава пълната военна победа на Републиката във войната става невъзможна. След това Франко решава да започне нова офанзива срещу Мадрид, но Висенте Рохо, лидерът на Републиканската армия, започва отклоняваща офанзива в Арагон, битката при Теруел.[13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jackson, Gabriel. La república española y la guerra civil. RBA editores. 2005. Barcelona.
- ↑ Jackson, Gabriel. La república española y la guerra civil. RBA editores. 2005. Barcelona. Pagina 330
- ↑ Hugh Thomas, (2001), p. 595
- ↑ Hugh Thomas, (2001), p. 597.
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp.228-229
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.595-611
- ↑ Beevor, Antony (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. London: Penguin Books. p. 236.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.699
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 302
- ↑ El Mazuco (La defensa imposible) by Juan Antonio de Blas.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.708–710
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.303
- ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short Introduction. Oxford University Press. p.93
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beevor, Antony. The Battle for Spain The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
- Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short introduction. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-280377-1.
- Jackson, Gabriel. (1967) The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. ISBN 978-0-691-00757-1.
- Preston, Paul. The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain. London, UK, HarperCollins, 2013. ISBN 978-0-00-638695-7.
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, Limited (UK), 2001. ISBN 978-0-14-101161-5.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата War in the North в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |