Кампания в Гипускоа
| Кампания в Гипускоа | |||
| Гражданска война в Испания | |||
 Кампанията в интервал от седмица | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 20 юли – 26 септември 1936 г. | ||
| Място | Гипускоа | ||
| Резултат | Победа за националистите | ||
| Територия | Испания | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
Кампанията в Гипускоа е част от Гражданската война в Испания, където националистическата армия завладява северната провинция Гипускоа, държана от Републиката.
Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]
В края на юли войските на Емилио Мола изпитват недостиг на амуниции (имайки само 26 000 патрона). Тогава Франсиско Франко му изпраща големи запаси от боеприпаси и оръжия от Италия и Нацистка Германия през Португалия (600 000 патрона). На 13 август Мола се среща с Франко в Севиля и решава да превземе Сан Себастиан и Ирун, за да отреже баските от френската граница в западния край на Пиринеите.[3][4]
Кампанията[редактиране | редактиране на кода]
Напредване към Сан Себастиан[редактиране | редактиране на кода]
Кампанията първоначално е замислена от генерал Емилио Мола като напредване към Ирун, за да отреже северните провинции от Франция и да се свърже с националистическия гарнизон в Сан Себастиан, който трябва да превземе този град. Кампанията е отклонена от настъплението към Ирун, когато прекият път към града е блокиран от разрушаването на моста при Ендарласа. Когато се разчува, че националистите в Сан Себастиан са обсадени в Куартел де Лойола, Алфонсо Беорлеги отклонява всичките си сили на запад към този град в опит да облекчи националистическия гарнизон. Други две националистически колони настъпват към града от точки на запад с намерението да го отрежат от Бискай. Въпреки това, на 27 юли гарнизонът на националистите в Сан Себастиан се предава.[5]
Напредване към Ирун[редактиране | редактиране на кода]
След неуспеха да облекчат обсадата на националистите в Сан Себастиан, силите на Беорлеги възобновяват настъплението си към Ирун, за да отрежат северните провинции Гипускоа, Бискай, Сантандер и Астурия от техния източник на оръжие и подкрепа във Франция.[6] На 11 август националистите превземат Толоса, а Беорлеги превзема Пикокета, ключов хребет към Ирун. Телесфоро Монсон, баски националист, пътува до Барселона, за да търси помощ, но получава само 1 000 пушки, а баските националисти конфискуват златото в местния клон на Банката на Испания, за да купуват оръжия във Франция, но на 8 август френското правителство затваря границата.[7]
На 17 август бунтовническият боен кораб „España“, крайцерът „Almirante Cervera“ и разрушителят „Velasco“ пристигат в Сан Себастиан и започват да обстрелват града. След това германски бомбардировачи Ju 52 и други италиански самолети ежедневно бомбардират граничещите градове Хондарибия и Ирун, както и Сан Себастиан. Освен това националистите залавят републиканския командир в Гипускоа, Гармендия.
Падане на Ирун и Сан Себастиан[редактиране | редактиране на кода]
На 26 август Беорлеги започва атаката срещу Ирун. Зле въоръжените и необучени леви и баски националистически милиции се бият смело, но не успяват да отблъснат натиска на бунтовниците. След кръвопролитни битки, съпротивителните сили са победени: хиляди цивилни и милиционери бягат в паника през френската граница на 3 септември 1936 г.[8] В същия ден градът е окупиран. Беорлеги е ранен и умира месец по-късно.
Разгневени от липсата на муниции, отстъпващите анархисти изгарят части от града.[9] Националистите последват това с превземането на Сан Себастиан на 13 септември. Умиращият генерал Беорлеги все още може да ръководи парада на триумфалните крайнодесни бунтовнически войски, влизащи в града без бой.
Значителен брой от 80 000 жители бягат към Бискай. Британският полеви журналист Джордж Л. Стиър определя цифрата на ужасеното население, бягащо към Билбао на 30 000 души.[10] Активисти на баската националистическа партия организират евакуация на града преди падането му, задържайки анархистите, малко на брой, които планират да сеят хаос.[11]
Въпреки тяхната евакуация, 485 са убити в града в резултат на псевдопроцеси, организирани от испанските бунтовнически войски след окупацията до 1943 г., но през първите месеци на окупацията приблизително 600 са убити в извънсъдебни екзекуции.[12][13] Сред тях Стиър цитира екзекуцията на седемнадесет свещеници с баски националистически симпатии.[14] Кметът на града също е изправен пред бърза екзекуция.
Националистическите бунтовници напредват още на запад. Те са спрени от републиканците при Бурунтса за няколко дни, но продължават натиска си до външните покрайнини на Бискай.
Последица[редактиране | редактиране на кода]
Националистите завладяват 1 000 квадратни километра земя и много фабрики. Нещо повече, те отрязват баските от симпатизиращата Франция. След това Индалесио Прието, републиканският министър на отбраната, изпраща републиканския флот до северните пристанища, за да предотврати блокада от бунтовници.ef>Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.397</ref>
След превземането на Сан Себастиан, говоренето на баски език е забранено с прокламация.[15] Окупацията е последвана от жестоки репресии срещу неудобни фигури и личности. Сред тях, баското духовенство е изложено на изтезания и бърза екзекуция заради семейните си връзки и/или близостта с баските националистически поддръжници и идеи.[16] Като цяло те са издирвани според черните списъци, съставени в Памплона. Въпреки случайните вътрешни протести в църковната йерархия, те не стигат далеч. Във висшите военни и църковни кръгове е взето решение за широко разпространена чистка на духовенството в Гипускоа.[17] Окупаторите също прочистват провинциалния съвет, което води до експулсирането на 1 051 държавни служители, 123 от които железопътни оператори.[18]
Омразата, залегнала в основата на репресиите, е доказана от убийството на Хосе Аристимуньо (свещеник и основна личност на баския културен ренесанс през предходните години), измъчван и разстрелян на 18 октомври в гробището Ернани заедно с други хванати в бягство църковни и цивилни жертви.[19]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Paul Preston. The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain. London, UK, HarperCollins, 2013. ISBN 978-0-00-638695-7.
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p. 116
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp. 115-116
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.363-364
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.312
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.364
- ↑ Jackson, Gabriel. (1968). The Spanish Republic and the Civil War, 1931-1939. Princeton University Press. Princeton. p.274
- ↑ Preston, Paul, The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain, (2013), p. 430.
- ↑ Preston, Paul, The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain, (2013), p. 430.
- ↑ G.L. Steer (2009), p. 57
- ↑ G.L. Steer, (2009), p. 57
- ↑ Preston, Paul, The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain, (2013), p. 431.
- ↑ "pistolero style", as put by Steer.
- ↑ G.L. Steer (2009), p. 59
- ↑ G.L. Steer (2009), p. 59
- ↑ Preston, Paul (2013), pp. 431-432
- ↑ Preston, Paul (2013), p. 432
- ↑ Homenaje al personal del Ferrocarril del Urola, "perseguido y represaliado por su compromiso con la libertad" // San Sebastián, El Diario Vasco, 2016-12-20. Посетен на 2016-12-20.
- ↑ Preston, Paul (2013), p. 432
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Romero, Eladi, Itinerarios de la Guerra Civil española : guía del viajero curioso, Barcelona : Laertes, 2001, 600 p.
- Barruso, Pedro, Verano y revolución. La guerra civil en Gipuzkoa' (julio-septiembre de 1936), Edita: Haramburu Editor. San Sebastián, 1996.
- Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish civil war, 1936-1939. Penguin Books, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
- Hugh Thomas. The Spanish Civil War. Modern Library, 2001. ISBN 0-375-75515-2.
- Manuel Aznar Historia Militar de la Guerra de España. 3 vols. Madrid: Editora Nacional, 1969.
- Jackson, Gabriel. The Spanish Civil War. Princeton University Press, 1967. ISBN 978-0-691-00757-1.
- Paul Preston. The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain. London, UK, HarperCollins, 2013. ISBN 978-0-00-638695-7.
- G.L. Steer. The Tree of Gernika. London, UK, Faber Finds, 2009. ISBN 978-0-571-25513-9. Original date, 1938.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Campaign of Gipuzkoa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |