Военен бунт в Мелиля (1936)
| Военен бунт в Мелиля | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 17 – 18 юли 1936 г. | ||
| Място | Мелиля | ||
| Резултат | Победа за националистите
| ||
| Територия | Испания | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Военният бунт в Мелиля през юли 1936 г. избухва в началото на Гражданската война в Испания. Бунтовниците превземат главните гарнизони на испанската армия в Африка и до 18 юли смазват съпротивата на офицерите, лоялни на републиканското правителство. Привържениците на Втората испанска република са арестувани или разстреляни.
Преврат[редактиране | редактиране на кода]
17 юли: Мелиля[редактиране | редактиране на кода]
Лидерът на заговора, Емилио Мола нарежда на Африканската армия да се разбунтува в 5 часа сутринта на 18 юли, но планът е разкрит от републиканските офицери на Мелиля на 17 юли и лидерът на заговора в града, полковник Алмусара, решава да започне бунта и арестува генерал Ромералес.[1] Бунтовниците превземат радиостанцията и обявяват военно положение.[2] Легионерите, регулярите и щурмовите гвардейци в Мелиля стават част от бунта. Превземайки ключови сгради, те смазват съпротивата в кварталите на работническата класа. Генерал Ромералес, кметът на Мелиля, правителственият делегат, командирът на летището[3] Вирхилио Лерет и всички онези, които се съпротивляват са разстреляни.[4] Когато генерал Морато разбира за бунта, той се качва на самолет за Мелиля, но е арестуван от бунтовниците веднага след като каца.[5]
17 юли: Сеута и Тетуан[редактиране | редактиране на кода]
След това Алмусара телефонира на Сеута и Тетуан и изпраща телеграф на Франко в Лас Палмас.[6] Полковник Хуан Ягуе, с II батальон на Испанския легион превзема Сеута, докато полковник де Буруага, с V батальон на Испанския легион[7] превзема Тетуан.[7]
Бунтовническите войски в Сеута окупират кварталите на работническата класа и убиват видни синдикалисти и кмета на града[8], а в Тетуан Чуждестранният легион превзема местния социалистически клуб и екзекутира синдикалистите и всички, открити с оръжие.[2] Освен това, полковник Хуан Луис Бейгбедер получава подкрепата на великия везир на Тетуан Мулай Хасан и марокански доброволци започват да се присъединяват към бунта.[9]
18 юли[редактиране | редактиране на кода]
В Лараш превратът започва в 2 часа сутринта на 18 юли. Следват няколко битки, в които петима щурмови пазачи и двама бунтовнически офицери са убити, но до зори градът е в ръцете на бунтовниците.[7] До сутринта единствените останали центрове на съпротива са резиденцията на Върховния комисар и военновъздушната база в Тетуан.
Бунтовниците заплашват да ги бомбардират и след няколко часа защитниците се предават.[2] Всички те са екзекутирани, сред тях върховният комисар и Бахамонде - братовчед на Франсиско Франко.[5] Същия ден работниците от Тетуан и Мелиля се опитват да започнат обща стачка, но са смазани от въстаналите войски.[2]
Националистически репресии[редактиране | редактиране на кода]
В своите тайни инструкции от 30 юни за преврата в Мароко, Мола нарежда: „да се елиминират леви елементи, комунисти, анархисти, членове на синдикатите и т.н.“[10] В същия ден с въстанието всички синдикати, леви партии, масонски ложи и всички, за които е известно, че са гласували за Народния фронт, са арестувани.[4] През първата нощ националистите екзекутират 189 цивилни и войници.[11] На 20 юли националистите откриват своя първи франкистки концентрационен лагер в Мелиля.[12]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
До 18 юли Африканската армия завзема цяло испанско Мароко и смазва съпротивата. Същия ден Франсиско Франко започва бунта на Канарските острови. След това той се качва на самолет De Havilland Dragon Rapide, платен от Луис Болин, и отлита за Казабланка във френско Мароко.[13] На 19 юли Франко продължава към Тетуан и се назначава за началник на испанската армия в Мароко.
По-голямата част от републиканския флот остава лоялен към правителството. Лоялните кораби патрулират в Гибралтарския проток и Испанско Мароко е изолирано от държаните от бунтовниците градове в Андалусия, Севиля, Кадис, Кордоба и Гранада. Въпреки това, с помощта на нацистка Германия и фашистка Италия, националистите успяват да транспортират войските на Африканската армия до континента и да започнат настъплението си към Мадрид.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thomas 2001, с. 204 – 205.
- ↑ а б в г Jackson 1967, с. 232.
- ↑ Thomas 2001, с. 208.
- ↑ а б Thomas 2001, с. 205.
- ↑ а б Beevor 2006, с. 57.
- ↑ Thomas 2001, с. 205 – 206.
- ↑ а б в Thomas 2001, с. 206.
- ↑ Beevor 2006, с. 56.
- ↑ Thomas 2001, с. 206 – 207.
- ↑ Beevor 2006, с. 88.
- ↑ Beevor 2006, с. 55 – 57.
- ↑ а б Beevor 2006, с. 64.
- ↑ Beevor 2006, с. 63.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beevor, A. The Battle for Spain. London, Penguin Books, 2006. ISBN 9780143037651.
- Jackson, G. The Spanish Republic and the Civil War. Princeton University Press, 1967. ISBN 9780691007571.
- Thomas, H. The Spanish Civil War. New York, Modern Library, 2001. ISBN 9780375755156.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата July 1936 military uprising in Melilla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |