Тетуан

Тетуан Historic City of Meknes*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Тетуан
Държава	Мароко
Тип	Културно
Критерии	ii, iv, v
Справка	837 на английски на френски на руски на арабски на китайски на испански
Регион**	Африка
Регистрационна справка
Вписване	1997  (21ва сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Тетуан е град в Мароко (арабски: تطوان (означаващо очи на берберски език)).

Разположение

Градът е пристанище на Мароко при Средиземно море и административен център на региона Танжер-Тетуан.

Тетуан е разположен на няколко километра от Гибралтарския проток, на около 40 km разстояние източно от Танжер.

Население

Според данни от 2004 г. градът е с население то 25 000 души, от които половината са евреи. В града е освен официалния арабски език са изключително разпространени френски и испански език. Повечето хора са мюсюлмани, но е значително присъствието на евреи и християни.

История

Поселение в района е основано 3 век преди Христа. Разкопките показват присъствие на финикийци и римляни.

Около 1305 г. е изграден град от крал Абу Табит, от Маринидите. Градът е служил като база за нападение на Сеута. Около 1400 г. селището е разрушено от кастилците, поради използването на пристанището от пирати. В края на века възстановено след завършването на Реконкистата с падането на Гранада и множество араби напуснали Пиринейсксия полуостров търсят убежище в Северна Африка.

Градът остава със славата на пиратско селище до 4 февруари 1860 г., когато испанците го превземат. По времето на испанската власт градът придобива европейски облик, който е характер за града до напускането на испанците на 2 май 1862 г. Възвърнали си властта на града арабите унищожават всичко, свързано със западната цивилизация и възвръщат традиционния арабски изглед.

Дворецът в Тетуан

През 1913 г. градът е определен за столица на Испанско Мароко. Градът остава столица до края на испанското присъствие през 1956 г. Все още испанският е говорен от много от местните жители.

Градът се формира ката основен център на евреите в Мароко. През 20 век голяма част от тях мигрират към Израел, Канада, САЩ и Франция.