Синявица
| Синявица | ||||||||||||||||||||||
Coracias garrulus |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Почти застрашен |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
|
Уязвим[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Синявицата (Coracias garrulus) е средно голяма, красиво оцветена в синьо птица от разред Синявицоподобни (Coraciiformes).
Съдържание |
Общи сведения [редактиране]
Дължината на тялото ѝ е около 32 см, размаха на крилете - 55–75 см, тежи 140–200 гр. По външен вид и размери напомня Чавката. Човката ѝ е силна и плътна, леко сплесната странично, подобна на птиците от семейство Вранови, в основата ѝ се забелязват твърди и стърчащи косъмчета. Крилете са добре развити и силни, първостепенните махови пера са 11 на брой. Опашката ѝ е средно дълга и широка, завършваща равно, с 12 пера. Краката също, подобно на семейство Вранови са добре развити и силни. Имат полов диморфизъм - мъжката е оцветена в ярко светло синьо по главата, гърдите, опашката, гушата и крилете, кафяво по гърба и много тъмно синьо в краищата на крилете. Женската е много по-бледа. Младите птици приличат по цвят на женската. Гласът ѝ е грачене, подобно на Врана.
Разпространение [редактиране]
Среща се в Африка, Азия и Европа, прелетна птица. Северните популации зимуват на юг от Сахара. Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета. Като цяло предпочита открити местности. Среща се и в България.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Обикновено живее по двойки. Храната си търси по дърветата и земята. Храни се с дребни безгръбначни, насекоми, червеи, влечуги, земноводни, улавя при възможност дори и дребни птици, и бозайници. Понякога яде и растителна храна.
Размножаване [редактиране]
Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. Дупката в земята бива изкопавана от самите птици, като нейната дължина е над половин метър с разширение за гнездото накрая. Постилат съвсем малко меки материали или въобще не постилат гнездото. Женската снася 4–6 кръгли, блестящи, бели яйца, с размери 28х35мм., които и двамата родители мътят в продължение на 17–20 дни. Малките напускат гнездото след около 28 дни, като по това време родителите им ги хранят. Годишно отглеждат едно люпило.
Допълнителни сведения [редактиране]
В България е защитен вид, включен в Червената книга.
Източници [редактиране]
- ↑ Червена книга на Република България. Синявица. Посетен на 21 март 2012