Скално светилище Голям тулпан
| Скално светилище Голям тулпан | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Скално светилище Голям тулпан Местоположение в България Област Кърджали | |
| Страна |  България |
| Област | Област Кърджали |
| Археология | |
| Вид | Светилище |
| Период | I хил. пр. Хр. – I век |
| Епоха | късна Бронзова епоха – късна Античност |
Скалното светилище Голям тулпан е разположено на сакрализирания в древността едноименен планински връх, разположен в южните части на Родопа планина, непосредствено до българско-гръцката граница на юг от с. Дрангово, (Община Кирково)[1].
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
В най-високата и най-равна част на скалния връх е изкопан олтар с овална форма. Откъм северозападната страна на скалата са разположени няколко различни по големина каменни блока, които са останки от оградната стена на светилището – суха зидария от едри ломени камъни. Според българския археолог Никола Дамянов, по разлива на оградната стена на места, нейната някогашна средна височина е била 2 m. На двата най-големи каменни блока, се наблюдават изкопани обредни ями, а мястото може да побере поне 30 души, което говори за възможност за персонализирано участие в обредни ритуали.[2]
Датиране[редактиране | редактиране на кода]
Според Дамянов, керамичните фрагменти in situ свидетелстват, че светилището е функционирало от късната Бронзова епоха до късната Античност.
Опазване[редактиране | редактиране на кода]
Около върха и на територията на теменоса се наблюдават множество иманярски изкопи. Мястото не се популяризира като дестинация за историко-археологически туризъм.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org – Връх Голям тулпан
- ↑ Иван Маразов, Любомир Левчев, Никола Дамянов, „Разкъсаните богове“, ИК Сиела – Орфей, София, 2010 г.
| |||||||
