Стефан Кънев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Кънев
Роден
Починал
22 декември 1991 г. (61 г.)
Стилнародна музика, класика
Музикален издателБалкантон, Gega New
Свързани изпълнителиКалинка Згурова, Михаил Букурещлиев, Мистерията на българските гласове

Стефан Кънев е български композитор и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Кънев е роден на 20 юли 1930 г. в София. Сестра му е актрисата Маргарита Дупаринова.[1] Родителите му са интелектуалци, в дома им рядко звучи народна музика. След Немската гимназия[2] завършва Теоретичния отдел на ДМА (НМА „проф. П. Владигеров“) през 1953 г. с педагогически профил. Учи композиция при проф. П. Хаджиев, проф. М. Големинов и проф. В. Стоянов. Първите си композиции написва още като студент. Работи като главен редактор на библиотеката във „В помощ на народните хорове и ансамбли“ при Централния дом за народно творчество. От 1953 г. сътрудничи на редакция „Народна музика“ при БНР[3] и фолклорните ансамбли в Благоевград, Добрич и Двореца на пионерите (дн. Дворец на децата) в­ София. Работи с изтъкнати фолклорни изпълнители. Консултант е на различни фолклорни ансамбли в България. Автор е на сюити за симфоничен, камерен, духов и народен оркестър, както и на авторски песни и над 5000 обработки на мелодии от различни диалектни области и над 60 танцови постановки. В творчеството си използва елементи от селския и градския фолклор, предпочитанията му са към родопските и тракийските народни песни. Неговите обработки на народни песни и хора са изпълнявани от известни изпълнители като Мита Стойчева, Илия Аргиров, Янка Танева, Калинка Згурова, която е негова съпруга, Стефка Съботинова, Бойка Присадова, Костадин Варимезов и др. Особено популярни са песните „Отдолу ми идат шарени колца“, „Огреяло ми ясно слънце“, „Три бюлбюла пеят“, „Мари моме, малка моме“ и др.[4][5] Една от песните му – „Тръгнала е малка мома“, доста плътно се доближава до класическата „Полегнала е Тудора“. Песента му „Оздолу идат шарени колца“ е хит през 1980-е години на местни и национални прегледи, написва я за детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче“ при Националния дворец на децата в София. Понастоящем е в репертоара на много народни хорове. Песни като „Я подай, Тойне, витите гривни“, „Недо, бела Недо“, „Дойди, лудо, дойди“ в продължение на години са в репертоара на много колективи. В съавторство с поета Иван Василев пише музиката на песните „Млада Боряна“, „Жетварска ръченица“ и „Пиринска песен“. Особено популярни са авторските му песни „Не бързай слънчо“ и „Прочу се мома Неделя“. Стефан Кънев оставя стотици пиеси за народен хор, за хор и оркестър, за оркестър от народни инструменти. По негова музика са се изпълнявали спектакли.[1] Творчеството му е огромен принос в звукозаписния фонд с народна музика, надхвърлящ повече от 6000 аранжимента за солисти – певци и инструменталисти, хорови, оркестрови творби, музика за танцови постановки и др. Тръгнал от класиката, Стефан Кънев споделя за народната музика: „Няма нищо по-прекрасно от народната песен и мелодия. Струва ми се, че пишех такава музика преди да познавам нотите. Националната самобитност на българския фолклор се крие в неговата мелодичност и драматизъм.“[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Оркестрови сюити[редактиране | редактиране на кода]

За симфоничен оркестър
  • „Селски празник“ (1954)
  • „Ганкино хоро“[4]
За камерен оркестър
  • „Македонска сюита“
  • „Сюита от четири песни по Христо Ботев“ и др.[4]
За духов оркестър
  • Сюита от четири популярни песни[4]
За народен оркестър
  • Концертино за кавал и народен оркестър[4]

Авторски песни за народен хор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Героят Димитров“
  • „За партията“
  • „Ние сме твои докрай“
  • „Не бързай, слънчо“
  • „Прочу се мома Неделя“ и др.[4]

Танцови постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пробуждане“
  • „Бунтовен дух“
  • „Розобер“
  • „Еньова беля“
  • „Орфей и Родопа“
  • „Беленка“ и др.[4]

Известни обработки на народни песни и хора[редактиране | редактиране на кода]

  • „Авлига пее“ (изп. Мита Стойчева)
  • „Похвалила сей Енчица“ (изп. Мита Стойчева)
  • „Петър сред двори седеше“ (изп. Мита Стойчева)
  • „Ой, Петре, Петре“ (изп. Груйчо Дочев)
  • „Ой, девойче“ (изп. Илия Аргиров)
  • „Песен за Яне Сандански“ (изп. Илия Аргиров)
  • „Невесто, мори, невесто“ (изп. Илия Аргиров)
  • „Три пъти поминах“ (изп. Илия Аргиров)
  • „Лиляно, моме хубава“ (изп. Илия Аргиров)
  • „Запяла ѝ мома вчера по пладне“ (изп. Янка Танева)
  • „Седнала е Яна“ (изп. Янка Танева)
  • „Стани ми, Яно, отвори“ (изп. К. Згурова)
  • „За Дена ходят сватове“ (изп. К. Згурова)
  • „Стратийовата майчица“ (изп. К. Згурова)
  • „Стоян събира, тръгнува“ (изп. К. Згурова)
  • „Маро, Мародийо“ (изп. Д. Кунева)
  • „Стоян мама си тихо думаше“ (изп. Д. Кунева)
  • „Кине ле, мари хубава“ (изп. Д. Кунева)
  • „Научила се Лалица“ (изп. С. Съботинова)
  • „Яне, още ли мома ходиш“ (изп. С. Съботинова)
  • „Заспал юнак в гора зелена“ (Б. Присадова)
  • „Сьоднал ми е млад терзия“ (Б. Присадова)
  • „Екьойско хоро“ (изп. К. Варимезов)
  • „Гергебунарско хоро“ (изп. К. Варимезов)
  • „Тужаровско хоро“ (изп. С. Меличков) и др.[4]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1986 „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“[6] LP Балкантон ВНА 11875
1991 „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“[7] LP Балкантон ВНА 12720
1991 „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ [8] MC Балкантон ВНМС 7694
1991 „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни 2“[9] MC Балкантон ВНМС 7735
2005 „Стефан Кънев. Ой, девойче“ CD Gega New GD 298
2010 „Стефан Кънев. Не бързай, Слънчо“[10] CD Gega New GD 352
2016 „Стефан Кънев. Месечко ле“ CD Gega New GD 379

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На 11 април 2002 г. бивши възпитанички на ДЮФА „Изворче“ при Националния дворец на децата – София сформират камерен фолклорен състав, наречен Фолклорна формация „Стефан Кънев“ при НЧ „Славянска беседа“. Негов основател, дългогодишен главен художествен ръководител и диригент е Михаил Букурещлиев.[11][12]
  • През 2005, 2010 и 2016 г. музикална компания Gega New издава три компактдиска с обработени песни от Стефан Кънев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ст. н. с. д-р Михаил Букурещлиев, Познатият и непознат Стефан Кънев, в. „Дума“, 24 септември 2010 г.
  2. а б Илка Димитрова, Стефан Кънев: Във всяка авторска песен влагам цялото си сърце. Колко ли сърца имам?, БНР, Радио „България“, 22 ноември 2016 г.
  3. Обложка на плочата „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“ – ВНА 11875 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  4. а б в г д е ж з Биография и творчество в сайта на Съюза на българските композитори
  5. Обложка на плочата „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ – ВНА 12720 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  6. „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“ – ВНА 11875 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  7. „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ – ВНА 12720 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  8. „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ – ВНМС 7694 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  9. „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни 2“ – ВНМС 7735 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  10. „Не бързай, Слънчо“ – албум, посветен на 80-годишнината на Стефан Кънев, БНР, Радио „България“, 13 януари 2011 г.
  11. Фолклорна формация „Стефан Кънев“ при НЧ „Славянска беседа“ Архив на оригинала от 2019-12-31 в Wayback Machine., сайт на Народно читалище „Славянска беседа“
  12. Десет години камерна формация „Стефан Кънев“, БНР, Радио „България“, 11 април 2012 г.