Сърцето не е създател
| Сърцето не е създател | |
 „Сърцето не е създател“, първото издание с импровизиран книгоразделител, 2013 | |
| Автор | Йордан Ефтимов |
|---|---|
| Първо издание | 2013 г. България |
| Издателство | Смол стейшънс прес |
| Оригинален език | български |
| Жанр | поезия |
| Вид | стихосбирка |
| ISBN | ISBN 978-954-384-014-4 |
„Сърцето не е създател“ е българска стихосбирка от поета Йордан Ефтимов, издадена в София през 2013 г.
За нея същата година поетът е отличен с националната награда „Иван Николов“[1][2][3], а през пролетта на 2014 г. и с националната награда „Христо Фотев“ в конкуренция със 144 стихосбирки на други български автори, издадени през 2012-2013 г.[4][5][6]
Отзиви[редактиране | редактиране на кода]
„Бих обърнал внимание и на фотографския поглед в много от стихотворенията – отсечен, рамкиран, предизвикателно преднамерен. Личният ми фаворит е „Къща над вълните“, заради иронията, с която сдвоява чудото и всекидневието.“, пише Ангел Игов.[7]
„Веднага – и направо изненадан от себе си – да заявя, че това е най-добрата до този момент поетическа книга на Йордан Ефтимов. ... Хареса ми преди всичко заради емоционалния кипеж дълбоко под повърхността на текста, който я пробива с ясни, рационални, геометрични, замръзнали конструкции. Навън е толкова студено и безлюдно, и правилно (сякаш стиховете на Ефтимов са писани от Хопър, който рисува созополския плаж, или Хокни, който рисува изчезнало край морето дете), че излизайки навън, словото веднага се вкочанява…“, пише Марин Бодаков във в. „Култура“.[8]
„Тази книжка, в която написваното засипва разказаното, за да се вписва отново и отново до безкрай в неговите непрестанно потъващи и прииждащи пясъци, задава правоъгълника на един пясъчник, чиито инструкции за ползване изключват разделянето на играта и смъртта, тренировката и скока, повторението и неотменността, репетицията и събитието, пясъчника и сърцето.“, категоричен е проф. Владимир Сабоурин в рецензия за пловдивското списание „Страница“.[9]
„В „Сърцето не е създател“ на Йордан Ефтимов трудно постижимото по сетивен път съ-битиè на матема и поема (в смисъла на квадривиума на А. Бадиу – като научно познание и екзистенциално познание, т.е. изкуство) е постигнало видимост на много места из книгата.“, казва в рецензията си в „Литературен вестник“ преподавателят в Шуменския университет Пламен Шуликов.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов спечелиха наградата за поезия „Иван Николов“, в. „Дневник“, 20 декември 2013 г.
- ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
- ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, „Кафене.бг“, 20 декември 2013 г.
- ↑ „Йордан Ефтимов е новият носител на Фотевата награда“, Дарик Бургас, 26 март 2014 г.
- ↑ „Преподавател в Нов български университет спечели наградата на литературния конкурс „Христо Фотев“, БТА, 26 март 2014 г.
- ↑ „Христо Фотев“ 2014“, в. „Култура“, бр. 13 (2762), 4 април 2014 г.
- ↑ Ангел Игов, „Други знаци“, рец. в електронно списание Sofia Live, 25 април 2013 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 18 (2724), 17 май 2013 г.
- ↑ Владимир Сабоурин, „Тъй бялото сърце на пясъчника“, сп. „Страница“, бр. 2, 2013 (54), с. 151-154.
- ↑ Пламен Шуликов, „За море, любов и още нещо, или за плажната кардиология на Йордан Ефтимов“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 36, 6 ноември 2013, с. 6-7.