Тестени изделия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е част
от поредицата за кухнята
Способи за приготвяне и готварски артикули
Способи - Инструменти
Мерки и теглилки
Съставки и видове храна
Храна
Подправки
Сосове - Супи - Десерти
Сирене - Макаронени изделия - Хляб - Чай

Други съставки

Регионални кухни
Азия - Европа - Карибите
Южна Азия - Латинска Америка
Близък Изток - Северна Америка - Африка
Други кухни...
Вижте също:
Известни готвачи - Кухни - Ястия
Готварска книга в Уикикниги

Тестени храни[редактиране | edit source]

В българскиата кулинарна традиция под тестени храни наричаме всички храни приготвяни от тесто или тестен поуфабрикат (макарони, юфка, кус-кус). Самите полуфабрикати също са тестени храни, но тях наричаме тестени изделия, за да подчертаем, че те се влагат като продукт за допълните обработка, а не се ястие или готова за консумация тестена храна.

Видове тестени храни, според българската кулинарна практика и традиция[редактиране | edit source]

Основни тестени продукти (храни)[редактиране | edit source]

Под основни тестени продукти се разбира всички изделия, които са обект на хлебопекарската практика. Това са хляб, питки, погачи, козунаци, както и всякакви закуски изготявни от тесто за хляб и козунаk, които се изпичат във фурна, без използване на друга технология.

При по-старата кулинарна школа и практика, към хлебарския и хлебопекарския занаят е било причислявано и производството на тестени закуски (кифли, понички, кроасани). Съвременния възглед е то да се разглежда като обект на готварството и/или сладкарството в зависимост от това, какви са продуктите и типа на получената готова храна.

Има различни възгледи в различни школи, които поставят различен акцент на спецификата при приготвяне на закуските и ги разделят в различни категории, в зависимост от начина на приготвяне, затова дребните закуски, които се пекат, въпреки, че също са обект на пекарството се третират като втора основа група тестени изделя (закуски), които сега са част от сладкарството.

Трябва да се отбележи, че хлебопекарстово и сладкарство се третират и като общ клон в кулинарните практики, както е готварството и всички други кулинарни технологии свързани със спецификата при обработка на различни хранителни продукти, каквито са месарството и производство на колбаси и месни консерви, зеленчуково и плодово производство и производство/приготвяне на зеленчукови и плодови консерви и др.

Тестени полуфабрикати (тестени полуготови изделия)[редактиране | edit source]

Общото на тези група от храни е, че се праят от тестени полуфабрикати, а самите тестени полуфабрикати се произвеждат от тесто. Макаронените изделия се произвеждат от тесто замесено с пшеничен и/или царевчен грис, а баниците (многолистни тестени храни) от тестени листа (кори за баници), които се правят от финно пшенично брашно.

Макаронени изделия[редактиране | edit source]

Основните продукти на макаронените изделия се продават като изсушени полуфабрикати и представляват:
- тестени ленти (юфка) или парчета тестени късове (домашна юфка)
- навити фигурки или цилиндрични кухи пръчки (макарони)
- плътни тестени пръчици (сппагети, фиде)
- малки зърнести топчета (кус-кус)
За да станат годни за консумация макаронените изделия най-често се варят или пекат (но поляти обилно с вода, примерно - макарони на фурна).

Многолистни тестени изделия (многолистници)[редактиране | edit source]

Корите за баница в България са почти еднакво популярни, като тестен полуфабрикат, колкото макаронените изделия. Представяляват готови изсушени листа от тесто, с които лесно и бързо се приготвя баница в домашни условия.

Баницата е най-популярната многолистна тестена храна. Българите приемат баницата за българско изобретение, въпреки, че този продукт е популярен навсякъде по Балканите и на много места в Източна Европа и Азия.

Тестени закуски[редактиране | edit source]

Тестените закуски са две различни групи и в българската практика се наричат:

1) свивки (катми, палачинки, мекици)
2) пълненки (кифли, понички, пирожки)

Пълненките от своя страна са едри пълненки, които са същинските закуски (кифли, пирожки, понички) и дребни, които са предимно обект на готварството (пелмени, равиоли) и те се ползват за приготвяне на блюда за основно хранене. Според някои школи дребните тестени пълненки и свивки въобще не се третират като тестени храни, а са част от основен продукт (тесто) в готварска рецепта, за основно ястие. Доводите могат да се приемат за напълно основателни, тъй като и зелевите сарми (вид зеленчукови свивки) се правят по сходен начин, но никой не приема, че това е само зеленчукова храна, особени когато плънката е от месо. Но в българската езикова практихка по подразбиране за тестени храни, се включваат всички продукти и храни, призведени от тесто.
Към групата на закуските от тестени храни вече се включват и гарнираните пити, които почти изцяло са заменени от италианските пици. В традиционната българска кулинарна практика, гарнираната пита е била обект на хлебопекарството и гарнирани пити са се приготвяли почти във всички фурни, които са изпичали хляб, козунак и питки. Към тях се числят и всички разновидности на гарнираната питка, като тутманик, млин, блин, клин, тригуна и т.н.

Подобно на гарнираните питки са били много популярни малките гарнирани закуски, като солени питки с различен вид плънка (колбас, сирене, кашкавал), наричани на жаргон саламенки, кашкавалки, сиренки. Производството и разпространението им напоследък е силно ограничено, най-вече заради неособено справедливото заклеймяване на тестените храни като 'вредни за децата'. Абстрахиранети и неглижирането им е най-вече плод на съвременни тенденции, свързани с режими на хранене, които са повече мода, отколкото здравословна практика.

Прекаляване и злоупотреба с каквито и да е храни е вредно, а балансираното хранене не бива да изключва или драстично да минимизира дадена група храни, особено при хранителен режим на деца и подрастващи, които се нуждаят от бавноразградими въглехидрати, съдържащи се именно в тестените изделия.