Уикипедия:Статии за художествени измислици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

С две думи: Статиите в Уикипедия трябва да описват художествените произведения, персонажите им и другите измислени предмети изхождайки от тяхното значение за реалния свят и от гледна точка на реалния свят, а не „отвътре“ от самото произведение.

В Уикипедия има множество статии за художествени произведения[1], техните персонажи, измислени светове и случващите се в тях събития и явления[2]. Същевременно, трябва да помним, че задачата на Уикипедия е да описва реалния свят. За разлика от повечето енциклопедии, посветени на подобен тип произведения, Уикипедия не си поставя за задача да въведе надълбоко читателя в измислена вселена. Задачата на Уикипедия е не да описва самите измислени обекти, а описание на описанието им в художествените произведения, техните „проекции“ върху света, в който живеем.

От това следва, че в статиите в Уикипедия трябва да бъде показана значимост на предмета на описване от гледна точка на реалния, а не на измисления свят, трябва да се описват не толкова самите измислени обекти, колкото творческия процес на създаването им, тяхното влияние върху културата на реалния свят. Трябва също така да се отчита, че всяка информация в статията трябва да е проверяема, което е гаранция за нейната достоверност. Авторите на статии не трябва да се ограничават с преразказ на сюжета (виж. Какво не е Уикипедия).

Тази страница не е сред правилата в Уикипедия, тя е само ръководство, поради което написаното в нея трябва да се прилага с отчитане на здравия смисъл. Същевременно, написаното в ръководството е в резултат на натрупалия се с времето опит и мнение на Уикипедианците как трябва да се пишат добри статии за художествени произведения и техните елементи.

Какво не трябва да са статиите за художествени произведения[редактиране | edit source]

Тези препоръки не въвеждат някакви нови правила към статиите, а са само систематизиране на наложилата се практика по прилагане на вече съществуващите правила и указания в Уикипедия. Основават на следните правила:

Уикипедия: Петте стълба

Виж също Какво не е Уикипедия

  • Биографиите на творци и статии за техните произведения трябва да са енциклопедични. Критическият анализ е „добре дошъл“, но само ако е подкрепен с външни източници.
  • Статиите в Уикипедия не трябва да са списъци с неопределено близки теми, като цитати, афоризми, реални или измислени личности.
  • Ако желаете да въведете списъци с цитати, сложете ги в нашия сроден проект Уикицитат, а не в Уикипедия.
  • Статиите в Уикипедия не са преразказ на сюжета. Статиите за художествени произведения не може да се състоят само от преразказ на сюжета, те трябва да предлагат всестранен, получен в резултат на изследване на източниците анализ на произведението, неговите особености, характер и историческо значение.

Следват съвети, които може да помогнат при създаването на нови и подобряване на съществуващите статии за художествени произведения и измислени светове, да се избегне нарушаването на действащите принципи и правила на Уикипедия.

Описание на предмета от гледна точка на реалния свят[редактиране | edit source]

Статиите за художествени произведения и техните елементи, както и всички други статии в Уикипедия, трябва да използват за ”отправна система” реалния свят. Този подход предполага описване на предмета на статията от външна по отношение на произведението гледна точка: посочване на прототипа на предмета, описание на процеса на създаването му от автора, възприемането му от целевата аудитория и от критиката, влияние върху следващите произведения и т.н. За целта, освен първичните източници (самите произведения), трябва да се обхванат и вторичните: критични обзори, коментари, авторски материали, научни трудове и т.н.

Като пример за подход към описанието на художествената измислица от гледна точка на реалния свят може са де посочи:

  • Ясното разграничаване на информацията, касаеща самото произведение или негов елемент и свързаните с него публикации, включително влиянието му върху реалния свят.
  • Ясното разграничаване на измислената хронология на развитие на сюжета на произведението и действителната хронология на събитията, протичащи в реалния свят.
  • Описание на начина на представяне на измисления материал:
    • В статии, свързани с киното и телевизията, може да се описват кинематографските аспекти на произведението (жанр, стил, използвани изразни средства за сюжетните елементи и авторските идеи и т.н.)
    • В статии за литературни произведения може да се описва стила им, използването от автора на различни литературни прийоми и др.
  • Описание на измислените персонажи, места на действието и устройства като обекти на повествованието.
  • Излагане с външни източници на намеренията и идеите на автора, изразени в произведението или неговите елементи[3].

Проблеми при описването на обекта при поглед „отвътре“ на произведението[редактиране | edit source]

При разглеждането на обекта при поглед „отвътре“ на произведението, развитието на сюжета се описва от гледната точка на персонажите, намиращи се вътре в измисления свят и виждайки го като реален. Същността на този подход е в стремежа на автора на статията да потопи читателя в измисления свят.

Много уики- и уеб-сайтове, създадени и поддържани от фенове, използват този подход, но в статиите на Уикипедия не трябва да е така. Този подход е неточен и може да въведе читателя в заблуда. При него на маловажна информация се отделя извънредно много внимание и това води често до включването в статията на оригинални изследвания. А най-важното е, че описването на измислени обекти при поглед „отвътре“ на произведението противоречи на заложените от създателите на Уикипедия принципи и общоприетата от Уикипедиянците представа за това, какво не е Уикипедия и в какво не бива да се превръща.

При писането на такива статии е необходимо да се обръща особено внимание на критериите за добросъвестно използване, за значимост и предоставянето на съответния обем информация, използването на шаблони за такива обекти.

При писането на статии за художествени произведения и техните обекти при поглед „отвътре“ на произведението възникват най-често следните проблеми:

  • Липсва описание на характеристиките на художественото произведение като творческа работа.
  • Описание на събитията, отнасящи се до сюжетната линия на произведението, като реално случващи се исторически събития.
  • Писане на статия или раздел за персонаж от произведение като биография на реално живял човек[4].
  • Описание на местото на действие в художествено произведение като реални географски обекти[5].
  • Използване на информационни шаблони („инфокутии“), предназначени за обекти и лица от реалния свят [6].
  • Използване на фрази на автора или персонажи, които са казани между другото или на шега като източник на информация.
  • Опити да се разрешат противоречията или запълнят пропуски в повествованието, вместо просто да се съобщи за наличието им, което е оригинално изследване.
  • Съвместяване на сведения за развитието на сюжета в основното произведение и други, написани „по мотиви“ от него[7].

Необходимо е да се отчита и съществуването на други правила на Уикипедия: за неутралната гледна точка[8], за възможността за проверка на източниците[9], недопускане на оригинални изследвания и оригинални умозаключения[10]. Почти винаги използването на гледна точка „отвътре“ от измисления свят води до нарушаването на едно или няколко от тези правила.

Първична и вторична информация[редактиране | edit source]

В този раздел се разглежда информацията, която би могла да бъде включена в статия и нейните възможни източници[11]

Първична информация[редактиране | edit source]

Първична е информацията, получавана директно от първичен източник, тоест самото художествено произведение и свързаните с него други (например, други произведения на същия автор или друг епизод от ТВ-сериал).

Примери за информация, получена от първичните източници:

  • Дати на раждане и смърт на персонажи от произведения.
  • Технически характеристики на измислени превозни средства или устройства.
  • История на мястото на действие и организации, споменати в произведението.
  • Информация за измислени същества (произход, местоживеене, храна и др.)
  • Развитие на сюжета.

Тази информация ще е значима за статията само ако играе някаква роля в развитието на сюжета на произведението, важна е за характеризирането на конкретния персонаж и т.н. Освен това не забравяйте, че статия за художествено произведение или негов елемент не може да почива само на първични източници: статия, в която няма вторични източници, неизбежно е или чист преразказ на сюжета на произведението или е оригинално изследване.

Вторична информация[редактиране | edit source]

Вторичната информация е външна по отношение на измисления свят и обикновено е заимствана от вторични източници за него, или от първични и вторични източници, отнасящи се за автора и обстоятелствата за създаването на произведението (биографии и автобиографии, авторски предисловия и интервюта и др.). Вторичните източници трябва да са авторитетни. Позоваването на информации от необективни източници, (например, фен-сайтове или фен-списания) като правило е недопустима или се допуска със съществени ограничения. Като правило, ако предметът на статия е значим, за него има публикации в източници, които могат да бъдат признати за авторитетни.

Необходим е баланс между първичната и вторичната информация.

Примери за полезна информация, получена от вторични източници е такава за:

  • Автора или създателите на произведението.
  • Други ключови фигури в процеса на създаване на произведението (режисьор и оператор във филм, известни преводачи, дубльори и др.).
  • Кинокомпании, разработил компютърната игра или книжно издателство.
  • Художествен замисъл на автора.
  • Процес на създаване на произведението или негов елемент.
  • Обстоятелства в реалния свят, вдъхновили или повлияли на произведението или негов елемент.
  • Известни изпълнители на ролите.
  • Преводи на чужди езици.
  • Популярност на произведението.
  • Показатели за продажбите.
  • Възприемане от критиката.
  • Критически разбор на произведението или негови елементи.
  • Влияние на произведението върху по-късни автори или техните произведения.

Разделяне на статии[редактиране | edit source]

Ако статията, съдържаща цялата необходима информация по темата, се получава твърде дълга, се препоръчва да се раздели на няколко самостоятелни статии. При това се прави основна статия, в която се съдържат връзки към допълнителните или „съпътстващи“ статии, разглеждащи по-подробно отделни въпроси.

В статиите за художествени произведения обикновено в допълнителните статии се изнасят някои герои или други елементи, които не винаги имат самостоятелна значимост, която може да се удостовери с препратки на външни авторитетни източници.

Препоръките към основните статии важат и за съпътстващите.

Авторско право[редактиране | edit source]

Цялата информация в Уикипедия трябва да съответства както на националните закони за авторското право, така и на законодателството, разпростиращо се върху територията на щата Флорида, САЩ (където се намират сървърите на Уикипедия). Обърнете внимание, че подробното излагане на съдържанието на художествено произведение, в което отсъстват външни по отношение на произведението сведения или негов критически анализ, може да бъде признато за производно, нарушаващо авторските права.

Затова статиите в Уикипедия не трябва да са преразказ на произведението, а негово описание. В описанието може да има информация, разкриваща отделни сюжетни линии, но не и подробното развитие на повествованието[12].

Някои произведения са вече обществено достояние (ако авторът е починал преди повече от 70 години). В този случай дори прякото цитиране на текст няма да е нарушение на авторското право, но препоръките по-горе важат и за тези произведения.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Под художествени произведения се разбират всички форми на изразяване на резултатите от творческия труд на човека: книги, картини, филми, анимация, компютърни игри и т.н. Това ръководство не се отнася за произведения, които са резултат от научно (научни теории, статии в научни списания, монографии, с изключение на научно-популярните) или техническо творчество (повечето неигрови компютърни програми).
  2. По-нататък — елементи от произведението.
  3. "В произведението „Война и мир“, описвайки небето над Аустерлиц, автор иска да ни внуши, че…"
  4. Примерно, описване за литературен герой на сведения като дата и място на раждане, родители и роднини, образование, трудова биография, връзките му с други известни личности и др. Подобни данни може да се привеждат само ако имат съществено значение за развитието на сюжета. Сведенията за даден художествен герой трябва да следват логиката на развитие на сюжета, а не хронологията на събитията в измисления свят.
  5. Както и в случая с персонажите, такива задължителни за реалните географски обекти характеристики като дължина, площ, географско местоположение, икономико- и политико-географски сведения, за измислените обекти се изписват в статията само ако имат съществено значение за развитието на сюжета.
  6. Например, шаблон {{Infobox Личност}} в статия за персонаж от произведение или шаблон {{Геообект}} в статия за фантастичен град и др.
  7. Например, в произведенията за Шерлок Холмс, написани от Артър Конан Дойл, и многобройните му подражания
  8. Недопустимо е, например, използването на негативни характеристики за антагонистичните герои в произведението, ако за това няма източници
  9. Източниците за дадена енциклопедия трябва да бъдат безупречни. Енциклопедията не представлява първичен източник на информация. Нейните автори не правят интервюта или оригинални изследвания. Следователно, всяко нещо, което включваме, трябва да бъде подкрепено от документи, репортажи, изследвания или научни трудове на други хора. В много, ако не в повечето от случаите, трябва да има на разположение няколко източника за потвърждение, в случай че някой иска да се консултира с тях. Източниците трябва да бъдат безупречно свързани с направените твърдения; необичайните твърдения се нуждаят от потвърждение в солидни източници.
  10. Да се използва самото художествено произведение за получаването на сведения за самото него и елементите му е разрешено, но без доизмисляне и допълване на описанието с детайли, които не произтичат пряко от текста, дори на пръв поглед те да изглеждат очевидни.
  11. Виж също У:ВП и У:БИ.
  12. Например, в статия за детективски роман е допустимо да се назове убиеца, но не и хода на разсъжденията на детектива, довели до разкриването му.