Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Архив 2

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Архив Това е архив на стари беседи.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Пётр: Пьотр, Пьотър или Петър (част 2)

Продължение на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Архив 1#Пётр: Пьотр, Пьотър или Петър.--Daggerstab 10:13, 11 май 2008 (UTC)

Всички варианти освен Петър за владетели(руски, вж. Архив вляво) не са препоръчителни - имената им подлежат на превод във всяко една страна! Пьотър е правилното име за невладетели. Справка: в БСЭ статията за Henry VIII се нарича Генрих VІІІ, на френски е Henri VIII и т. н. Но: Пьотър Николаевич Дурново, ако някой има желание да пише за него. --Bogorm 13:03, 11 май 2008 (ЕЕT)

Такова е и сегашното положение (Петър II (Русия)/Пьотър Чайковски). Предлагаш ли някаква промяна? --Спас Колев 15:43, 13 май 2008 (UTC)
Не, радвам се, че в това отношение транслитерацията съответствува на разумното. А къде да поставя на обсъждане изопачаването на имената от испански - ВенеЦуела, УругВай ? --Bogorm 10:13, 13 май 2008 (ЕЕT)
За съжаление тези имена са утвърдени и влезли така в бг., подобно на Вашингтон, Париж, Ямайка...--Радостина 07:22, 14 май 2008 (UTC)
Между другото Венецуела се връзва и от етимологична гледна точка (името идва от Венеция). Случайно съвпадение, предполагам. --Спас Колев 14:09, 15 май 2008 (UTC)
Съвсем не случайно - Венецийка е кръстена нарочно, заради Маракайбо.--Мико 14:11, 15 май 2008 (UTC)
Исках да кажа, че българската форма случайно е уцелила етимологията. усмивка --Спас Колев 14:27, 16 май 2008 (UTC)
Ама, откъде накъде смятате, че в испанския език има "ц"? Това е същата дързост, както ако се твърди, че в японския има л или фарингални съгласни в българския Bogorm 21:22, 15 май 2008 (UTC)
На испански тези имена вероятно звучат по различен начин. На български звучат така. Точно както на оригиналните езици се казва "Рома", "Лисбоа", "Ландън", "Суоми" и т.н., а на български - "Рим", "Лисабон", "Лондон", "Финландия" и пр. -- Григор Гачев 21:35, 15 май 2008 (UTC)
Казва се даже нещо като Лижбоа, но португалския по принцип е труднопостижим. усмивка --Спас Колев 14:27, 16 май 2008 (UTC)
Кой смята такова нещо? --Спас Колев 14:27, 16 май 2008 (UTC)

Компютърна терминология

Не съм сигурен дали тука му е мястото, но като поогледах другаде не виждам къде.

Клик. Файл. Фолдер. Сейв. Кийборд, кий. Дисплей. И други.

Натисни ? натиснете? Щракнете?

Толкова тромаво звучат "преведените" термини, а понякога са и неясни. До кога да натискам? Доколко? В едно авторитетно издание редното е да се избегне дилетантска, случайна терминология. Няма начин да не влязат чуждици в компютърната дейност, така както на времето в електротехниката влязоха германски думи. "Щрак" е ако има щракало надолу-нагоре, което обаче е FLIP: "flip the switch".

"Кибрит" казваме, а не "драсни-пални-клечица", нали?

Нека да се обсъди компетентно и до подробности терминологията и като се стигне до съгласие (тъй де, консенсус) то нека да се придържаме, па може и да придобие гражданственост от Уикипедията, за всеобщо улеснение. Rgds,Ecce Nemo 20:58, 24 април 2010 (UTC)!

Има ли някакъв конкретен повод за тези въпроси? Не виждам причина общото правило да не се прилага за статии, свързани с компютри. --Спас Колев 18:05, 25 април 2010 (UTC)
Макар и със закъснение да вметна, че аз лично ползвам „Кратък терминологичен речник за превод на софтуер и компютърна литература“ на М.Балабанов, който е достъпен тук и каквото съм потърсила досега, е било коректно и разумно преведено.--Ket 07:24, 4 август 2010 (UTC)
На бърз преглед по диагонала, речникът наистина прави добро впечатление. И все пак идеални неща няма, така че е хубаво да се премислят нещата, а понякога и да се действа смело. Нека да ви дам пример с т.нар. мрежов комутатор. Network switch на английски, той бива превеждан (поне) по три начина: въпросният „комутатор“, „ключ“ (!) или просто „суич“. Струва ми се, че е очевидно безумието на превода „ключ“, а „превключвател“ звучи поне толкова жалко. Трябва да призная, че „суич“ никак не ми е благозвучно, така че вероятно с право е избран „комутатор“ за име на статията. А дали? Защото, освен ако тотално не съм объркан в представите си, думата „комутатор“ няма дори най-бегъл български корен. Всъщност, в случая се използва френското commutateur réseau. Знаем, че в инженерните науки наистина има доста думи и с френски, и с немски корени, но не е много ясно защо за продукт, който има изключително английски корени, решаваме да използваме френска дума. Освен, наистина, заради благозвучие. Давам този пример, за да подчертая колко много лица има проблемът с преводите. Честно казано, въпреки, че по принцип съм привърженик на непревеждането на термини (повярвайте ми, чувал съм какви ли не безумия в работата си, а все пак дълги години работех именно в академичните ИТ среди), в случая със „switch“, например, аз съм склонен да се съглася, че от всички възможни преводи „комутатор“ действително най-естествено се вписва. П.С. На второ приближение, речникът още повече ми харесва. :-) — Лъчезар • Б/П 12:16, 4 август 2010 (UTC)
Вашата последна реплика е прочетена от:   --Ket 13:55, 4 август 2010 (UTC)усмивка

За титулярните имена на някои статии (а и за текстовете в тях)

Преместено от У:Р. --17:14, 14 януари 2011 (UTC)

Някак си не мога да се съглася с титулярните заглавия на някои населени места, както са дадени в БГ Уикипедия. Иде реч за следното: Виждам, че населени места например в Гърция, са предадени с българските им имена, което според мен може да доведе до неприятни моменти. Няма никакво значение какво е било в миналото и какви са нашите чувства по въпроса — важното е, че днес тези селища носят други имена и някой може зле да изтълкува настоящите текстове. Говоря например за Лъджа (дем Мустафчово) (днес Термес), Мемково (днес Медуса), Каблешково (Беломорска Тракия) (днес Торион) и др. Ами лично аз бих се засегнал, ако видя Момчилград като Мастанли, Крумовград като Кошукавак или Асеновград като Стенимахос. И нека пишем каквото знаем за тези селища, но да уточняваме, че става дума за българското им минало — тук никой не може да противоречи със солидни аргументи (за настоящето им да пише този, който има информация — все пак това е Уикипедия). Но все пак да пишем, напр.: „Торион е селище в република Гърция“ и т.н. (някаква основна информация) и тогава да пишем за българската част от историята на селището. Просто се опасявам от грешни тълкувания на написаното от други страни (вж. и тук). Другият вариант е: напр.: „Каблешково (Беломорска Тракия) е българско историческо селище, намиращо се днес на територията на република Гърция и носещо името Торион...“, но лично на мен този вариант не ми допада особено, мисля, по обясними причини. А иначе сегашните заглавия винаги могат да бъдат пренасочващи, но не и титулярни, така мисля. --Peterdx 04:46, 19 декември 2010 (UTC)

"Имената на географски обекти в съседни на България територии, за които има исторически създадени български съответствия: Воден (грц Едеса), Лерин (грц Флорина) и т.н. не подлежат на транскрибиране". ПР, разбира се, не може да обхване всички примери и личното ми мнение за "исторически създадени български съответствия" са селищата с българско и помашко население към 12 година, за които следователно (вероятно) има и ще има научна литература на български език. Междувременно е el:Στενήμαχος (Βουλγαρία) и лично съм го написал.:-) --Мико 06:13, 19 декември 2010 (UTC)
Не става въпрос за транскрибиране, а за титулярно заглавие на статия. Днес Воден не е Воден, а Едеса и статията за града в Гърция според мен би трябвало да се води Едеса, а не Воден. Статията Воден би трябвало да бъде само и единствено за историческото българско селище, което днес е Едеса. Но въпреки това, някой (и може би с право) би оспорил и това. Мисълта ми е следната: Нека статията се казва Едеса, а в нея (със съответните уточнения) се пише за Воден, а който има претенции да допълва, това казах и по-горе. --Peterdx 06:25, 19 декември 2010 (UTC)
П. П. Да допълня: Бих приел статия за средновековния Стенимахос под това име, но не и за днешния Асеновград. --Peterdx 06:27, 19 декември 2010 (UTC)
Това е абсурд. Воден е българското име на съвременния гръцки град, наричан на гръцки (невинаги) Едеса (междувременно топонимите са си живи и в гръцка среда все още [1]). --Мико 06:32, 19 декември 2010 (UTC)
Но не и официално. --Peterdx 06:41, 19 декември 2010 (UTC)
Какво вълнува българския книжовен език гръцката официализация - "Имената на географски обекти в съседни на България територии, за които има исторически създадени български съответствия: Воден (грц Едеса), Лерин (грц Флорина) и т.н. не подлежат на транскрибиране" - отбележи грц пред Едеса.--Мико 06:45, 19 декември 2010 (UTC)
Мико, отлично те разбирам и споделям мнението ти, но в случая не става въпрос за езикови норми. --Peterdx 07:08, 19 декември 2010 (UTC)
Разбира се, че става - според действащия, нормативен Правописен речник на българския книжовен език - езикът на енциклопедията - българското име на този град днес не е резултат на транскпипция на гръцкото, независимо, че той се намира в Гърция. Изписването на Едеса би било страховита липса на неутралност, която е напълно неприемлива.--Мико 07:15, 19 декември 2010 (UTC)
Мико, този град днес как се казва? --Peterdx 07:19, 19 декември 2010 (UTC)
Воден. --Мико 07:21, 19 декември 2010 (UTC)
А не е ли официално Έδεσσα? Да не ровя за другите. Искам да бъда разбран правилно, бих защитил по всякакъв начин съдържанието на тези статии, но ако някой реши да ги мести под официалните им днешни имена, лично аз не бих могъл да го спра. --Peterdx 07:29, 19 декември 2010 (UTC)
Това е на друг език. И на италиански Рим е Roma. Аз бих. --Мико 07:37, 19 декември 2010 (UTC)
Рим идва от Рома (а то от Romulus), Солун от Тесалоники (вероятно от: Θεσσαλοί + Νίκη), Одрин от Адрианопол... Но горепосочените имена нямат такива връзки. Имената Момчилград и Крумовград (използвам вече приведени примери) също нямат нищо общо със старите им имена. Нима и Момчилград и Крумовград са на „друг език“ по тази логика? Нека не гледаме изключително и само от нашата камбанария; много е лесно, ако някой реши, да направи скандал за тези неща. Просто искам всичко да е както трябва. --Peterdx 08:05, 19 декември 2010 (UTC)
Нещо явно има неясно. Името на града на български е Воден. Дали на турски Момчилград се казва така или не - това е проблем на турската У. --Мико 08:08, 19 декември 2010 (UTC)
С това "не съм сигурен, ама дай да не ги разсърдим" можем и стигаме далеч. Ухилен съм Момчилград всъщност си е Mestanlı в У на турски, а Пловдив Φιλιππούπολη в У на гръцки. Едва ли ще има трета балканска уики война заради тези имена. --Подпоручикъ 08:30, 19 декември 2010 (UTC)
Peterdx видял ли си някой досега да успее да убеди Мико в правотата си?! Ухилен съм А иначе по тази тема намирам за правилни аргументите и на двете страни --Nadina 09:30, 19 декември 2010 (UTC)
Аз правота не виждам. Правописният речник изрично забранява транслитерирането на тези имена - т.е. от Έδεσσα да стане Едеса и изрично посочва на какъв принцип трябва да се именуват населените места (цитиран горе от Мико). Като ще ползваме официалното име на гръцки и няма да зачитаме българския книжовен език, да го изпишем на гръцки направо а?! --Алиса Селезньова 12:12, 19 декември 2010 (UTC)
Не споря, просто казвам че напълно разбирам аргументите и на двете страни --Nadina 12:28, 19 декември 2010 (UTC)
Всъщност аз казах каквото имах да казвам по темата и, честно казано, не съм очаквал друго развитие на разговора Ухилен съм. Напълно разбирам и Мико, и Алиса, но в никакъв случай нямах предвид езиковите и правописните норми. Репликата на Подпоручика е най-адекватна за мен. От моя страна разговорът е приключен. --Peterdx 16:32, 20 декември 2010 (UTC)
Аз съм успявала да убедя Мико Ухилен съм, а в случая съм напълно на страната на Peterdx. След като едно селище е на територията на Гърция и има официално име на местния език, точно това име трябва да се ползва като заглавие на страницата. Нищо не пречи вътре в нея да се направят пояснения.--Радостина 16:56, 20 декември 2010 (UTC)
И аз мисля, че от етична гледна точка трябва да са с името, което коренните жители използват. Само че гледай какво става примерно по чуждите уикипедии: Страсбург (фр. Strasbourg, нем. Straßburg) в немската е Straßburg. Тайван (порт. Formosa) в португалската е Ilha Formosa. Ню Орлънс (англ. New Orleans, фр. La Nouvelle-Orléans) във френската е La Nouvelle-Orléans. И много други такива. Така че няма да променим нещата с наш толеранс (без да е съгласуван с колегите от другите уикита). Най-много другите просто да се възгордеят. --Александър 10:14, 21 декември 2010 (UTC)
Че аз познавам хора от Воден и Пазар (Енидже Вардар), които така и си наричат родните места.. Ухилен съм --Подпоручикъ 10:26, 21 декември 2010 (UTC)
То и циганите сигурно наричат Варна Вааарнъъ, ама.. ухилване Мисълта ми беше мнозинството как нарича града. --Александър 10:35, 21 декември 2010 (UTC)
И в Ксантийско (но на север от града) знаят къде са Шахин, Лъджа и Мемково, но в града и по крайбрежието - не (или по-скоро отказват да ги знаят). --Peterdx 10:42, 21 декември 2010 (UTC)
Непосилно усилие. Пък и ако обиколиш половината села и малки градчета в този район ще чуеш именно нашата топонимия от мнозинството. П.С. За Циганите - Варнъъ, когато си обособят автономия, кодифицират си език и си направят Уики. Ухилен съм--Подпоручикъ 11:28, 21 декември 2010 (UTC)
Пак не. ухилване --Спас Колев 15:37, 21 декември 2010 (UTC)
Имах една много приятна статия в Елевтеротипия, в която се казваше "има ли нормален човек в Лерин, който да не знае Баница" - много коледно беше, ама не си я намирам нещо.:-)--Мико 15:45, 21 декември 2010 (UTC)

Като цяло съм съгласен с аргументите на Мико и също че "Имената на географски обекти в съседни на България територии, за които има исторически създадени български съответствия: Воден (грц Едеса), Лерин (грц Флорина) и т.н. не подлежат на транскрибиране." Според мен как гърците ги наричат не е критерии как ние да ги наричаме. Същевременно има 2 проблема на българските наименования. Първият е, че по мои впечатления по българските медиите така не се наричат (вярно медиите не са критерии, но пък са отражение малко или много на това как се наричат в България) и вторият е, че досега не съм видял някъде в тези статии някакви източници в които местното негръцко население как ги нарича. Дори да ги наричат с абсолютно точният еквивалент на българските имена това не е отразено в статиите. Дори да има някакви примери как са говорили местните са в исторически план от началото на 20-ти век. Ще ви дам един контрастиращ пример. Например някой си твърди, че столицата на Щатите трябвало да бъде наричана Уошингтън, защото американците я наричали така. Не само че на български винаги се е наричала Вашингтон, но и в преобладаващата си част българите в Щатите я наричат Вашингтон. Това може лесно също да се види на страницата на българското посолство в САЩ, по българските медии в САЩ и т.н. Тоест имаме едно местно българско население, което потвърждава историческото име в наши дни. --Ванка5 16:16, 21 декември 2010 (UTC)

100% съм за използването на българските имена за обектите намиращи се в други държави --Скроч б. п. 20:50, 21 декември 2010 (UTC)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия_беседа:Правила_за_наименуване/Архив_2&oldid=11878150“.