Уил Селф

Уил Селф Will Self
Уил Селф, 2013 г.
Роден	26 септември 1961 г. Лондон, Англия
Професия	писател, журналист
Националност	Англия, Великобритания
Активен период	1991 –
Жанр	научна фантастика, сатира, драма, документалистика
Направление	постмодернизъм
Награди	„Болинджър”
Повлиян от Мартин Еймис, Джеймс Балард, Уилям Бъроуз, Франц Кафка, Луи-Фердинан Селин, Алистър Грей, Джонатан Суифт, Луис Карол, Хънтър Томпсън, Джоузеф Хелър
Съпруга	Катрин Чансълър (1989 – 1997) Дебора Джейн Ор (1997 – 2018)
Деца	2 (първи брак) 2 (втори брак)
Уебсайт	will-self.com Страница в IMDb
Уил Селф в Общомедия

Уил Селф (на английски: Will Self) е английски журналист, политически коментатор и писател на произведения в жанра научна фантастика, сатира, социална драма, публицистика и документалистика.

Биография и творчество

Уил Уудард Селф е роден на 26 септември 1961 г. в Лондон, Англия, в семейството на Питър Селф, професор по публична администрация в Лондонското училище по икономика, и Илейн Розенблум от Куинс, Ню Йорк, асистент в издателство. Израства в Северен Лондон и прекарва една година в Итака, щат Ню Йорк. От малък е ненаситен читател и увлечен по произведенията на научната фантастика на Франк Хърбърт, Дж. Г. Балард и Филип К. Дик. Родителите му се разделят когато е деветгодишен, и се развеждат когато е 18-годишен, в резултат на което той е емоционално объркано и саморазрушително дете, нараняващо се с цигарени угарки и ножове, преди да започне да експериментира с лекарства, а след това с леки и тежки наркотици, включително хероин. През този период се бори с психически проблеми и на 20 години започва лечение. Учи в независимо училище за момчета в Хампстед, а после в училище в Източен Финчли в Лондон. Следва философия, политика и икономика в Ексетър колидж на Оксфордския университет, където получава магистърска степен с отличие. В университета е редактор и чест сътрудник на подземния ляв студентски вестник Red Herring/Oxford Strumpet.

След дипломирането си работи на временни места към Лондонската община. Едновременно се опитва да работи като карикатурист и като стендъп комик. През 1986 г. се лекува в болница от наркозависимостта си. През 1989 г. започва да управлява малка издателска компания.

Първата му книга, сборникът с разкази „Количествената теория на лудостта“, е издадена през 1991 г., и получава одобрението на критиката. Първият му роман „Петел и бик“ (сбор от две новели за полова трансформация) е издаден през 1992 г. Неговият литературен стил е известен като безкомпромисно сатиричен, гротесков, наситен с черен хумор и фантастичен, с много препратки и алюзии към съвременната култура.

През 1995 г. започва работа като колумнист за вестник „Обзървър“. През 1997 г. е изпратен да отразява предизборната кампания на Джон Мейджър и е хванат от конкурентен журналист да използва хероин в самолета на министър-председателя, заради което е уволнен. Същата година става колумнист в „Таймс“, после от 1999 г. работи за „Индипендънт“, а от 2002 г. за „Ивнинг стандарт“. Едновременно има много изяви по британската телевизия. От 2009 г. пише две редуващи се двуседмични колони, една за „Ню Стейтсмен“ по социалните феномени и груповото поведение, и друга за „Риъл Милс“ за магазините за храна на улицата. От 2012 г. е преподавател по модерна мисъл в университета „Брунел“ в Лондон.

В периода 1989 – 1997 г. е женен за Катрин Чансълър, с която имат син и дъщеря, а в периода 1997 – 2017 г. е женен за журналистката Дебора Ор, с която имат двама сина. През 2011 г. е диагностициран със заболяването полицитемия вера (увеличено производство на еритроцити). В личния си живот колекционира ретро пишещи машини. От 2019 г. е вегетарианец.

Уил Селф живее в Лондон.

Произведения

Самостоятелни романи

• Cock and Bull (1992)
• My Idea of Fun (1993)
• Great Apes (1997)
• How the Dead Live (2000)
• Dorian (2002)
• The Book of Dave (2006)
• The Butt (2008) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман
• Entirely Women (2010)
• Walking to Hollywood (2010)

Поредица „Чадърът“ (Umbrella)

1. Umbrella (2012)
2. Shark (2014)
3. Phone (2017)

Новели

• A Report to the Minister (2009)
• How Was Your Day (2017)

Сборници с разкази

• The Quantity Theory of Insanity (1991) – награда „Джефри Фабер“
• Grey Area (1994)
• A Story for Europe (1996)
• Tough, Tough Toys for Tough, Tough Boys (1998)
• Dr. Mukti and Other Tales of Woe (2004)
• Liver: A Fictional Organ with a Surface Anatomy of Four Lobes (2008)
• The Undivided Self: Selected Stories (2010)
• RED (2012) – с Рейчъл Куск, Ема Донахю, Макс Хейстингс, Виктория Хислъп, Антъни Хоровиц, Ханиф Курейши, Андрю Моушън и Сесилия Ахърн

Разкази

• Profit and Lust (1950)
• The End of the Relationship (1994)

на български език

• Лъжлива кръв – разказ, сп. „Гранта България“ бр.6 (2015), прев. Пейчо Кънев

Документалистика

• Junk Mail (1995)
• Nicola Hicks (1998)
• The Idler 25 (1999)
• Sore Sites (2000)
• Perfidious Man (2000)
• Feeding Frenzy (2001)
• Psychogeography (2007)
• Psycho Too (2009)
• George Condo: Mental States (2011) – с Дейвид Мийнс
• The Unbearable Lightness of Being a Prawn Cracker (2012)
• Moonlight Travellers (2019) – с Куентин Блейк
• Will (2019)
• Why Read (2022)

Екранизации

• 2012 г. – The Minor Character – епизод от тв сериал, с Дейвид Тенант

Външни препратки

• Официален сайт на Уил Селф
• Уил Селф в Internet Movie Database
• Уил Селф в Internet Speculative Fiction Database
• ((en)) Уил Селф: „Виждат ме като все още ходещ мъртъв бял мъж“, интервю в сайта на „Гардиън“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Will Self в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​