Успение Богородично (Кюстендил)
| Църква "Успение Богородично" - гр.Кюстендил | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна | България |
| Населено място | Кюстендил |
| Вероизповедание | Православие - БПЦ |
| Епархия | Софийска епархия |
| Архиерейско наместничество | Кюстендил |
| Тип на сградата | псевдобазилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Време на изграждане | 1816 г. |
| Съвременен статут | действащ храм, паметник на културата |
| Съвременно състояние | реставрирана |
„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил. Намира се в централната част на град Кюстендил, в непосредствена близост до централния площад.
Съдържание |
[редактиране] История, особености
Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата "Градец" (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,60 Х 14,40 м.
Предполага се че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големия иконостас на олтара.
Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен корниз (вълчи зъб). Колоните в наоса са дървени.
От първия етап са запазени ценни икони, вкл. една от началото на 19 век от Тома Вишанов. Олтарните двери (16-17 век) са реликва от църквата „Свети Никола”. През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище.
Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени нартекс от север и запад, свещоливница и костница. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера, Пернишко и сина му Димитър.
След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор Ризо Дюлгер и изписани от художника Иван Доспевски. Иконите са изпълнени от зографите Христо Димитров, Иван Доспевски (1872-4), Евстати Попдимитров и др.
По късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, бр.25/1998 г.). Действащ храм на Българската православна църква.
[редактиране] Литература
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.408-9;
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ - Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с. 68;
[редактиране] Галерия
[редактиране] Външни препратки
- Паметници на културата в Община Кюстендил
- Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
- Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
- Успение на Пресвета Богородица
- Олтарните двери от XVII век на втория етаж на църквата