Успение Богородично (Кюстендил)

Църква "Успение Богородично" - гр.Кюстендил
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Кюстендил
Вероизповедание	Православие - БПЦ
Епархия	Софийска епархия
Архиерейско наместничество	Кюстендил
Тип на сградата	псевдобазилика
Архитектурен стил	възрожденски
Време на изграждане	1816 г.
Съвременен статут	действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние	реставрирана

„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил. Намира се в централната част на град Кюстендил, в непосредствена близост до централния площад.

История, особености

Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата "Градец" (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,60 Х 14,40 м.

Предполага се че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големия иконостас на олтара.

Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен корниз (вълчи зъб). Колоните в наоса са дървени.

От първия етап са запазени ценни икони, вкл. една от началото на 19 век от Тома Вишанов. Олтарните двери (16-17 век) са реликва от църквата „Свети Никола”. През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище.

Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени нартекс от север и запад, свещоливница и костница. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера, Пернишко и сина му Димитър.

Камбанарията на църквата "Успение Богородично" - Кюстендил

След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор Ризо Дюлгер и изписани от художника Иван Доспевски. Иконите са изпълнени от зографите Христо Димитров, Иван Доспевски (1872-4), Евстати Попдимитров и др.

По късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, бр.25/1998 г.). Действащ храм на Българската православна църква.

Литература

• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.408-9;
• Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ - Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с. 68;

Галерия

• 
• 
• 

Външни препратки

• Паметници на културата в Община Кюстендил
• Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
• Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
• Успение на Пресвета Богородица
• Олтарните двери от XVII век на втория етаж на църквата