Хавиер Серкас
| Хавиер Серкас Javier Cercas | |
.jpg) Хавиер Серкас, 2019 г. | |
| Роден | Хосе Хавиер Серкас Мена 6 април 1962 г. |
|---|---|
| Професия | писател, журналист, преводач, преподавател |
| Националност |  Испания |
| Активен период | 1987 – |
| Жанр | драма, трилър, исторически роман, криминален роман |
| Награди | награда за европейска книга, „Планета“ |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Хавиер Серкас в Общомедия | |
Хавиер Серкас (на испански: Javier Cercas) е испански каталонски журналист колумнист, преводач и писател на произведения в жанра социална драма, трилър, криминален роман и исторически роман.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Хосе Хавиер Серкас Мена е роден на 6 април 1962 г. в Ибаернандо, Испания,[4] в семейството на селски ветеринарен лекар.[3] Когато е четиригодишен, се премества със семейството си в Жирона, където учи при йезуитите. По време на юношеството си започва да се интересува от литература и кино. През 1985 г. завършва испанска филология в Автономния университет на Барселона,[2] а по-късно получава докторска степен по същата специалност от Университета на Барселона с дисертация за писателя и режисьор Гонсало Суарес.[3][4]
След дипломирането си работи две години в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн,[1] където пише и първия си роман.[2] От 1989 г. работи като професор по испанска литература в университета в Жирона.[2][3] Освен това пише статии и рецензии за различни вестници. По-късно става редовен сътрудник на каталунското издание и неделното приложение на вестник „Ел Паис“.[1] След като живее няколко години в Барселона, през 1999 г. се завръща със съпругата и сина си в Жирона.[2]
Първият му роман „Мобилният“ е издаден през 1987 г.[2] До 2000 г. е малко известен писател, но е подкрепен от чилийския писател Роберто Боланьо да продължи да пише.[5] През 2001 г. е издаден романът му „Войници на Саламин“, който го прави световноизвестен писател и е удостоен с много награди.[3] След него напуска работата си в университета и се посвещава на писателската си кариера. През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм.[1][6][6]
Следващият му роман, „Скоростта на светлината“, е издаден през 2005 г. Обявен е за книга на годината и също печели различни награди.[3] В следващите си романи, „Анатомия на момента“ (2009), „Законите на границата“ (2012), „Измамникът“ (2014) и „Монархът на сенките“ (2017), авторът поддържа силен интерес към историческите периоди на Гражданската война в Испания и испанския преход след франкизма и е част от група известни испански писатели, третиращи тези теми.[3] Книгата му „Измамникът“ получава наградата за европейска книга за 2016 г.[4]
През 2019 г. е издаден трилърът му „Тера Алта“ от едноименната поредица. В историята собствениците на голямата фирма в района Тера Алта, Каталония, са намерени убити след жестоки изтезания. Разследването се поема от младия полицай и страстен читател Мелчор Марин, преместен от Барселона преди четири години, с тъмно минало зад гърба си, превърнало го в легенда за колегите.[3] Романът получава наградата „Планета“.[6]
Творчество на Серкас е фундаментално наративно и се характеризира със смесица от литературни жанрове, използване на свидетелства, в които се смесват истински и измислени факти, и смесица от хроника и есе с белетристика.[5][6]
Произведенията на писателя са преведени на повече от 20 езика по света.[4] Самият той превежда съвременни каталонски автори и Хърбърт Уелс.[2]
Хавиер Серкас живее със семейството си в Жирона.[5]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- El móvil (1987)[2][3][5]
- El inquilino (1989)
- El vientre de la ballena (1997)
- Soldados de Salamina (2001)[1]
- La velocidad de la luz (2005)
- Anatomía de un instante (2009)
- Las leyes de la frontera (2012)
- El impostor (2014) – награда за европейска книга[4]
- El monarca de las sombras (2017)
Поредица „Тера Алта“ (Terra Alta)[редактиране | редактиране на кода]
- Terra Alta (2019) – награда „Планета“[1][2][4]
Тера Алта, изд. „Тонипрес“ (2023), прев. Ангелина Димитрова - Independencia (2021)
- El castillo de Barbazul (2022)
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- El hombre que se perdió (1992) – от Франсеск Трабал
- El país de los ciegos y otros relatos (1997) – от Хърбърт Уелс
- Guadalajara (1997) – от Ким Монзо
- La gran novela sobre Barcelona (1998) – от Серхи Памиес
- Àlbum Galmés (2002) – от Понч Пучдевал
- Ochenta y seis cuentos (2003) – от Ким Монзо
- Splassshf (2004) – от Ким Монзо
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 2003 Soldados de Salamina
- 2017 El autor – с Хавиер Гутиерес
- 2021 Las leyes de la frontera
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з и к ((es)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ж з ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта на литературна агенция „Кармен Балсел”
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хавиер Серкас в
Internet Movie Database - Софийски международен литературен фестивал – дискусия – Хавиер Серкас – Георги Господинов, 2023 г. БТА
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Javier Cercas в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
