Хазарска кореспонденция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хазарската кореспонденция, както е позната в Западна Европа, или Еврейско-хазарската кореспондения по руски трактовки, или най-точно сефарадско-хазарската кореспонденция е събирателно название на три документа от средата на 10 век, запазени в/по по-късни преписи:

  1. Писмо на равина от халифата на Кордова Исаак бар Шапрут (Хасдай) до хазарския цар (бег) Йосиф;
  2. Отговора на писмото-запитване от цар (бег) Йосиф;
  3. Фрагмент от отговора на цар (бег) Йосиф - по/от хазарски евреин (така наречения Кеймбриджки аноним или кратка версия на отговора).

Кореспонденцията се води на иврит. Съхранила се е под формата на по-късни преписи в редица средновековни ръкописи. Кореспонденцията е от особено значение, тъй като е единствения писмен източник от хазарски произход, разкриващ поглед отвътре къмто настъпилата юдаизация и историята на Хазарския каганат. В този смисъл е уникална със съдържащата се информация за политическата и религиозна история, социално-икономическата структура и география на Хазария, както и за отношенията ѝ със съседните страни - включително и с българите (с двете Българии по това време и с т.нар. черни българи, хазарски поданици).

Автентичността на кореспонденцията е вън от съмнение сред научната общност през 21 век.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кьостлер, Артур. Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство, стр. 177-183. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2, 2006, първо издание на български.

Вижте също[редактиране | edit source]


Времеви показател на Хазарската кореспонденция в историята на юдаизма