Хериберт от Кьолн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хериберт от Кьолн
архиепископ на Кьолн
Статуя на Хериберт (ляво) на кметството на Кьолн; в дясно: архиепископ Бруно
Статуя на Хериберт (ляво) на кметството на Кьолн; в дясно: архиепископ Бруно

Роден
около 970 г.
Починал
16 март 1021 г. (51 г.)
ПогребанКьолн, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период9991021
НаследникПилгрим от Кьолн
Герб
Канонизация
Празник16 март
Семейство
РодКонрадини
Хериберт от Кьолн в Общомедия

Хериберт от Кьолн (на немски: Heribert; * ок. 970, Вормс; † 16 март 1021, Кьолн) е от 999 до 1021 г. архиепископ на Кьолн, канцлер на Свещената Римска империя при император Ото III и Светия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно произлиза от фамилията Конрадини. Баща му Хуго вероятно е от графска фамилия във Вормсгау. По майчина линия Хериберт е полубрат на епископ Хайнрих I фон Вюрцбург. Друг негов брат е граф Гецеман във Вернгау, който е баща на епископите на Айхщет Хериберт (1022 – 1042) и Гецеман (1042).

Религиозна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Останки на Хериберт

Хериберт става каноник във Вормс. Епископът на Вормс и канцлерът за Германия Хилдеболд въвежда Хериберт в императорския двор. През 994 г. император Ото III прави Хериберт канцлер на Италия.

През 995 г. е ръкоположен за свещеник. След три години, след смъртта на Хилдеболд през 998 г., Хериберт е номиниран от император Ото III за канцлер на Германия. За пръв път двете служби са в една ръка.

Църквата „Св. Хериберт“ в Кьолн-Дойтц, 1530

През 999 г., когато освещава втория поход до Италия, той е избран от катедралния капител за архиепископ на Кьолн. Той задържа канцлерските си служби и пристига смирено бос в Кьолн.

Хериберт присъства при смъртта на император Ото III през януари 1002 г. в замък Патерно и закарва трупът му всред тежки боеве в Аахен.

При избора за император през 1002 г. Хериберт поддържа херцог Херман II от Швабия от фамилията Конрадини. След това той поддържа често фамилията Конрадини против новия император Хайнрих II.

След погребението на Ото III и избора на неговия наследник Хайнрих II той се отказва от службата канцлер. Обратно в Кьолн Хериберт основава през 1003 г., както се е разбрал с Ото III, абатството Дойтц (в Кьолн).

През 1004 г. придружава император Хайнрих II в похода му до Рим. С него основава през 1007 г. епископството Бамберг.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хериберт умира на 16 март 1021 г. в Кьолн и е погребан в основаното от него абатство Дойтц. Почитан е като Светец от 1147 г., чества се на 16 март (епископство Кьолн: 30 август).[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. kolnh // Посетен на 23 октомври 2020 г.
  2. Heribert, ökumenischen Heiligenlexikon

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lantbert von Deutz: Vita Heriberti, Miracula Heriberti, Gedichte, Liturgische Texte, hg. von Bernhard Vogel (MGH SS rer. Germ. in usum schol. 73), Hannover 2001. ISBN 3-7752-5473-0.
  • Rupert von Deutz: Vita Heriberti. Kritische Edition mit Kommentar und Untersuchungen, hg. von Peter Dinter (Veröffentlichungen des Historischen Vereins für den Niederrhein 13), Bonn 1976. ISBN 3-7928-0385-2
  • Erich Wisplinghoff: Heribert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 614 (Digitalisat).
  • Hermann Cardauns: Heribert. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 110 f.
  • Heribert Müller: Heribert, Kanzler Ottos III. und Erzbischof von Köln, Köln 1977.
  • Heribert Müller: Heribert von Köln (um 970–1021), Rheinische Lebensbilder 8 (1980) S. 7 – 20., Text[неработеща препратка]
  • Heribert Müller: Heribert, Kanzler Ottos III. und Erzbischof von Köln, Rheinische Vierteljahrsblätter 60 (1996) S. 16 – 64.
  • Ekkart Sauser: Heribert von Köln. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 21, Bautz, Nordhausen 2003, ISBN 3-88309-110-3, Sp. 648 – 650.
Everger архиепископ на Кьолн (999 – 1021) Пилгрим от Кьолн