Чернова:Ирина (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Света Ирина
Великомъченица, Светица
РоденI век н.е.
Починалкрая на I-ви век н.е./началото на II-ри век н.е.
Почитан вХристиянство
Празник5 май
Покровителствосемейството и мира

Света Ирина (гр. Αγία Ειρήνη) е християнска великомъченица, почитана както от православната, така и от католическата църква на 5 май.

Позната в православния свят (Русия) и като Ирина Македонска.

Покровителка на семейството и мира. За нея няма исторически източници, а предимно предания.

Света Ирина е била родена с името Пенелопа, дъщеря на Ликиний - областен управител на Мидокия, в древна Македония през I-век от н.е. Родителите ѝ са били езичници. Баща ѝ осигурил добро образование, но я държал заключена в кула далеч от хорските очи. Според легендата един от нейните учители е бил християнин, който я е въвел в Христовата вяра. Покръстена била не от кой да е, а от Тимотей Ефески, ученик и придружител на Апостол Павел, под името Ирина (на гръцки думата означава мир, също като на древногръцката богиня Ирена).

Когато баща ѝ решава да я омъжи, Ирина измолва време за размисъл и се обръща към своя Бог за съвет. Баща ѝ първоначално приел решението на дъщеря си, но след известно време дяволът смутил сърцето на Ликиний и възбудил в него гняв против дъщеря му. Той поискал от нея да се поклони на езическите богове. Ирина отказала да изпълни тая повеля и Ликиний, обхванат от ярост заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Конете, без да й нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, сринали го на земята и тежко го наранили. Господ дал на Ирина чудотворна сила, с която тя изцерила баща си. Ликиний изпитал на себе си Божията сила, осъзнал ожесточението на сърцето си, познал заблужденията си и повярвал в истинския Бог. Около 3000 души в същото време се обърнали към Христа. Новият управител на страната чул за Ирина и като я повикал при себе си, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка. Тя останала невредима.[1]

Друго предание разпространено предимно в Русия, но е и в България е, че Света Ирина намира своята смърт в град Месмврия, днешен Несебър.

Света Ирина в католическата църква[редактиране | редактиране на кода]

В католическия свят почитат Света Ирина от Лече, но за нея се твърди че е живяла през III-ти век от н.е. и че е дъщеря на римския император Лициний. Легендата за нея е твърде сходна с тази от православния свят. Според някои исторически източници обаче император Лициний е нямал дъщеря, а само син и е твърде вероятно да се касае за друг човек със същото име. Света Ирина се е считала за покровителница на град Лече до към 1656 г., заменена от Св. Оронций, както и на град Фраганяно до 1904 г., когато за покровител е избран Антоний Падуански

Храмове в нейна чест[редактиране | редактиране на кода]

  • „Света Ирина“ (на гръцки: Αγία Ειρήνη, Агия Ирини; на турски: Aya İrini, Ая Ирини) е бивша православна църква, разположена в двора на двореца Топкапъ в Истанбул, Турция, днес превърната в музей. Тя е катедрална църква на Вселенската патриаршия преди освещаването на „Света София“ през 360 година.
  • Католически храм в Лече, Италия.

Тропар[редактиране | редактиране на кода]

Православната църква я възпява със следния тропар:

Твойта агница Ирина, Иисусе, зове със силен глас: Тебе, Женише мой, обичам и Тебе търсейки, страдам и се разпъвам и се погребвам с Твоето кръщение, и страдам заради Тебе, за да царувам в Тебе и умирам за Тебе, за да живея с Тебе. Приеми ме като непорочна жертва, защото с любов се пожертвах за Тебе: по нейните молитви, Господи, като милостив, спаси душите ни.

Кондак[редактиране | редактиране на кода]

С добротата на девството преукрасена, със страданието си станала прекрасна, Ирино, обагрена с изтеклите твои кърви, си победила прелестта на безбожието, затова си приела почестите на победата от ръката на Твоя Създател.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 'Жития на светиите- Синодално издателство, София, 1991г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Категория:Православни светци Категория:Католически светци Категория:Великомъченици