Читалище „Свети Климент Охридски“ (Охрид)
| Читалище „Свети Климент“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | читалище |
| Основатели | Григор Пърличев, Димитър Узунов, Коста Нелчинов, Андроник Йосифчев, Георги Бодлев и други |
| Основана | 1872 г. |
| Положение | несъществуващо |
| Седалище | Охрид, Османска империя |
Българско читалище „Свети Климент Охридски“[1] е читалище в град Охрид, основано през 1872 година, но първите опити за отварянето му са от 1866 година и особено след 1869 година.[2] Сред основателите са Григор Пърличев, Димитър Узунов, Коста Нелчинов, Андроник Йосифчев и други.[3] Разположено е в шивашкия дюкян на благодетеля Георги Бодлев и в него той предоставя на охридчани огромната си домашна библиотека с книги по различни обществени, научни, културни и религиозни проблеми. Според други източници е учредено през март 1882 година.[4] Поддържано е от Охридската българска община.
През 1874 година в Охрид пристига архимандрит Натанаил, ръкоположен от Българската екзархия за пръв охридски митрополит. Относно връзката на читалището с екзархията според Димче Коцо:
| „ | Ако свободно, възъ основа на историческитѣ документи, може, а и трѣбва да се каже, че въ създаването и дѣлата на екзархията сѫ взели видно участие множество охридчани, организирането на читалището е дѣло по собствена инцииатива на самитѣ охридчани. Това не значи, че екзархията е напълно безучастна въ дѣлото на читалището. Напротивъ, щом е дошълъ въ Охридъ презъ 1874 г. владиката Натанаил, изпратенъ отъ екзархията, който е билъ посрещнатъ тъй тържествено, че и до днесъ старитѣ приказватъ за това тържество, читалището става дѣсна рѫка на екзархията и се смѣсва в самата митрополия.[1] | “ |
Читалището е във връзка с тогавашните български културни центрове. Получава вестници и списания от Цариград като „Читалище“, „Книжници“, „Македония“, както и вестника „Учител“ от Свищов, а тайно получава вестници и от Букурещ.[1]
С избухването на Руско-турската война през 1877 година властите закриват читалището. През 1885 година се основава ученическото дружество „Свети Климент“, което, макар и формално различна организация, по същество продължава дейността на читалището.[1]
По време на българското управление в Македония през Втората световна война читалището в Охрид е въстановено на 28 юни 1941 година с председател Лев Огненов и секретар Никола Янев. В читалището членуват 40 души.[5] То получава като дар множество книги от Министерството на народното просвещение, Софийския университет и Върховния читалищен съюз.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Коцевъ, Димитъръ Ст. Читалище „Св. Климентъ“ въ гр. Охридъ // Читалище. XXI (9 – 10). 1942. с. 289.
- ↑ Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 272 – 273.
- ↑ Коцевъ, Димитъръ Ст. Читалище „Св. Климентъ“ въ гр. Охридъ // Читалище. XXI (9 – 10). 1942. с. 288.
- ↑ Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 45-46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 - 1944 г. // Македонски преглед XXX (3). София, МНИ, 2007. с. 122.
- ↑ Коцевъ, Димитъръ Ст. Читалище „Св. Климентъ“ въ гр. Охридъ // Читалище. XXI (9 – 10). 1942. с. 291.
