Шома Морита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шома Морита
Роден [[]] 1874
Кочи Япония
Починал [[]] 1938 (на 63-64 г.)
Токио Япония
Известен с Терапия на Морита

Шома Морита (на японски: 森田正馬) e японски психиатър, съвременник на Зигмунд Фройд и основател на терапия на Морита, клон на клиничната психология, силно повлияна от дзенбудизма. Професор по медицина в Токио, Шома създава оригинален метод за лечение на психичните разстройства, чиито основни елементи са заимствани от японската култура. Това е рехабилитация на личността въз основата на формиране отново на навиците. Най-напред болният бива оставен в изолация и легнал, в състояние на пълно бездействие. След това постепенно бива подтикван да се върне към активност. Това лечение, което съчетава тренировъчните методи, моралното напътствие и житейския опит, се оказа ефикасно при неврозите като фобията и натрапливата невроза.

Карен Хорни, американска психоложка, признава полезността на техниките на Морита, както е изтъкнато и от Албърт Елис. Може би най-знаменития от последователите на Морита е Дейвид Рейнолдс. Д-р Рейнолдс синтезира част от терапията на Морита наред с практиката на Найкан в "Конструктивен Живот", образователен метод замислен за английско говорещите западняци. Ироничното е, обаче, че "Конструктивният Живот" става изключително популярен в Япония.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shoma Morita“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.