Юрий Галансков
| Юрий Галансков | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Москва, Русия |
| Литература | |
| Период | от 1961 г. |
Юрий Тимофеевич Галансков (на руски: Ю́рий Тимофе́евич Галанско́в) е руски поет, историк, правозащитник и дисидент. За политическата си дейност, като основаването и редактирането на самиздатския алманах „Феникс“, той е държан в затвори, лагери и психиатрични болници за принудително лечение. Умира в трудов лагер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 юни 1939 г. в Москва в работническо семейство. От ранна възраст сам изкарва прехраната си; работи като електротехник в театър. Следва в Историческия факултет на Московския университет, но е изключен заради независимост на съжденията. Работи в Литературния музей и учи във вечерното отделение на Историко-архивния институт.[1]
Ранни публикации[редактиране | редактиране на кода]
Юрий Галансков започва дисидентската си дейност през 1959 г. като участник в поетичните четения на площад „Маяковски“. Там за пръв път прозвучава неговата поема „Човешки манифест“.[1] След като през 1960 г. Александър Гинзбург е арестуван за издаването на самиздатската антологията „Синтаксис“, Юрий Галансков става основна фигура в дисидентското издателство в Съветския съюз.
През 1961 г. участва в създаването на поетичния сборник „Феникс“ (самиздатски, един от първите).[1] Първата публикация на Галансков в този сборник съдържа директна критика към съветското правителство, отчасти под формата на поезия. „Феникс“ публикува произведения на Борис Пастернак, Наталия Горбаневска, Иван Харабаров, самия Галансков и други.[2]
Като наказание за публикуването на „Феникс“ съветските власти осъждат Галансков и го затварят за няколко месеца в психиатрична болница. След освобождаването си той завързва приятелство с Александър Гинзбург и заедно двамата се уговарят да публикуват своите творби на Запад.
Процесът Синявски-Даниел[редактиране | редактиране на кода]
През годините на ръководството на Никита Хрушчов в Кремъл се натрупва раздразнение от трудността да се потиска литературното движение самиздат. През 1965 г. Съветите арестуват Юлий Даниел и Андрей Синявски, двама изтъкнати писатели на самиздат. Процесът се превръща в медиен спектакъл, като „Правда“ публикува страстни осъждания на подсъдимите. Процесът обаче не обезсърчава нелегалното литературно движение. Вместо това провокира т.нар. Митинг на гласността (5 декември 1965 г. на Пушкинския площад в Москва) – първата от много дълго време политическа демонстрация, която се провежда в Съветския съюз, а Галансков помага за организирането ѝ. За участието си е арестуван за кратко.[1] Той и Александър Гинзбург съставят и подробни бележки от процеса и публикуват своите наблюдения в доклад от четиристотин страници, известен като „Бялата книга“. Това произведение се разпространява широко сред писателите дисиденти и в крайна сметка е изнесено контрабандно на Запад.
Последна работа[редактиране | редактиране на кода]
Малко след издаването на „Бялата книга“ Галансков пуска второто издание на „Феникс“, озаглавено „Феникс 66“, в сътрудничество с Александър Гинзбург. В този брой са представени статии, открити писма и стихове.[3] Като цяло се смята за още по-дързък от първия брой. През януари 1967 г. КГБ арестува Галансков и още четирима души.
Процесът над четиримата[редактиране | редактиране на кода]
На процес през 1968 г., станал известен като „Процесът на четиримата“, Съветският съюз повдига обвинение срещу Юрий Галансков за издаването на „Феникс“. Прокурорите също така обвиняват Александър Гинзбург за сътрудничество с Галансков за Бялата книга, Александър Доброволски, че е допринесъл за списанието, и Вера Лашкова, че е съдействала за печатането на ръкописа. Галансков е осъден на седем години в трудов лагер в Мордовия, а Гинзбург получава пет години.[4] Доброволски е осъден на две години, а Лашкова на една година.
Лишаване от свобода и смърт[редактиране | редактиране на кода]
Осъден на 7 години в трудов лагер,[5] Галансков е изпратен в лагер 17 (Озерлаг) до с. Озерное в Република Мордовия. По време на годините си в затвора Галансков застъпва правата на затворниците. В сътрудничество с Гинзбург той пише писмо, в което описва лошите условия и жестоката охрана на трудовия лагер. Писмото е изнесено контрабандно от Русия и публикувано на Запад.
Според разказите, достигнали по това време на Запад, Галансков, страдащ от кървящи язви, не е имал право да получи медицинска помощ и е бил хранен със солена риба и черен хляб. Умира след операция от перфорирана язва, извършена от друг затворник – лекар, но без квалификация по хирургия.[6] След операцията администрацията на лагера отказва да го преведе в болница или да позволи на квалифицирани лекари да го посетят.[1] Преди смъртта си Галансков успя да прокара писмо до дома, в което пише: „Правят всичко, за да ускорят смъртта ми“.[6]
Умира на 4 ноември 1972 г. в лагерната болница. Погребан е в лагера. През 1991 г. е препогребан на Котляковското гробище в Москва.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Yuri Galnaskov, a biography (Russian)
- ↑ Грани № 52, 1962 (повторна публикация на „Феникс-61“
- ↑ ФЕНИКС /под редакцией Ю. Галанскова/ 1966. Содержание // old.memo.ru.
- ↑ Resistance to Unfreedom in the USSR. The Dissident Movement // old.sakharov-center.ru. Архивиран от оригинала на 2021-05-11. Посетен на 2021-04-26.
- ↑ Russia: off with the mask // Time. 19 January 1968.
- ↑ а б Soviet Union: crackdown on dissent // Time. 18 December 1972.
- ↑ Галансков Юрий Тимофеевич (1939 – 1972) // sakharov-center.ru.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Diacritica.com Архив на оригинала от 2006-08-31 в Wayback Machine., Sobaka: The Canvas is the Crime by Cali Ruchala
Творби на Юрий Галансков[редактиране | редактиране на кода]
- For an End to the Policy of Reprisals
- The Human Manifesto, Translated from Russian by George Reavey in „The New Russian Poets 1953 – 1968“
- Five poems translated from Russian by Anatoly Kudryavitsky in „Accursed Poets: Dissident Poetry from Soviet Russia 1960 – 1980“, Smokestack Books, 2020
- Galanskov, Youri. Le manifeste humain précédé par les témoignages de Vladimir Boukovsky, Nathalia Gorbanevskaïa, Alexandre Guinzbourg, Edouard Kouznetsov. Lausanne, Editions L'Age d'Homme, 1982. ISBN 2825109207.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yuri Galanskov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
