Янево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янево
Janjevë/Janjeva
Јањево/Janjevo
Janjevo, Kosova.JPG
Панорама на Янево.
Местоположение
Янево (Косово)
Red pog.png
Янево
Разположение в Косово
Координати: 42°34′26.04″ с. ш. 21°14′56.04″ и. д. / 42.5739° с. ш. 21.2489° и. д.
Данни
Окръг Прищински
Община Гниляне
Население ? (?)
Надм. височина 609 m

Янево (на сръбски: Јањево или Janjevo, на албански: Janjevë или Janjeva) е село в Косово, Община Липян, Прищински окръг.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 10 километра югоизточно от Прищина и североизточно от Липян на Яневската река в югозападните склонове на Козница.

История[редактиране | edit source]

Васил Златарски, който посещава селото през август 1916 г., в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието, твърди, че местното население - католици по вероизповедание - се смятали за хървати, но говорели български и се надявали да им бъдат назначени учители-българи от католическата епископия в Призрен. Основатели на селото са били рудари, настанили се там през 1328 г., при крал Стефан Урош II Милутин. През 1689 г. и католици, и православни напускат селото, но през XVIII век католическата общност се възстановява. В началото на XX век основен поминък за населението е било златарството: според Златарски Яневци редовно пътували из градове и села в България.[1] Янево и днес е най-голямото селище на хърватското малцинство в Косово, известно по неговото име като яневци.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Янево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Янево
  • Хърватия Себо Ленцов Мазарек (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[3]
  • България Тончо Филипов Марков (Тарков), македоно-одрински опълченец, 2 (1) рота на 2 скопска дружина[4]
  • България Тончо Михайлов Тончов (Тонев), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[5]
  • България Стефан Гечов (1873 - 1929), католически свещеник и мисионер.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, 1993. с. 56-7.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.413.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.429 и 692.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720.