Deus ex machina

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Deus ex machina на латински език означава „бог от машината“ и е калка от гръцкото „από μηχανής θεός“, (произнасяно „апо механес теос“). Произлиза от древногръцкия и римския театър, когато някой бог или повече богове били спускани с помощта на кран (механе) на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация. И така, „бог идва от машината“. Чрез deus ex machina античните автори остават верни на митовете, които лежат в основата на техните произведения, и в които боговете играят ключова роля. Този похват отразява вярата в предопределението на съдбата, което може да бъде изпълнено по най-необикновен начин.

Значението на фразата deus ex machina впоследствие е разширено и може да се отнася до всяка развръзка на история, която не се получава вследствие на вътрешната логика на самата история и е толкова невероятна, че затруднява подтискането на съмнението и вероятно помага на автора да завърши историята така, както желае.

Правилното произношение на фразата е дéус екс мáхина.

Гръцкият трагик Еврипид е бил известен с използването на този сюжетен инструмент.

Произведения, които завършват с Deus ex machina[редактиране | edit source]

  • Електра от Еврипид
  • Медея от Еврипид. След убийствата, извършени от Медея в стремежа ѝ да нарани мъжа си Язон, за да избяга от него, тя отлита с колесница при Зевс, взимайки и труповете на убитите от самата нея деца.
  • Тартюф“ от Молиер. Ролята на бога се играе от краля. Решението му да арестува Тартюф, а не обвинения несправедливо Оргон не следва логично от действието на пиесата.
  • Аз, роботът“ от Айзък Азимов. Използва се при описанието на взаимоотношенията между хората и роботите.
  • Кладенецът и махалото“ от Едгар Алън По. Когато неназованият разказвач е бутнат в бездънния кладенец, той се протяга и хваща ръката на генерала, който ръководи френската армия, за да плени крепостта, където е затворен разказвачът.