Бяла мура
| Бяла мура | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Griseb., 1846 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Бяла мура в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Бялата мура или молика или морика (на латински: Pinus peuce) е вид в рода Бор (на латински: Pinus).
Описание[редактиране | редактиране на кода]
В България бялата мура достига височина 35 m и диаметър около 50 – 60 cm. Короната е тяснопирамидална, с къси, слабо възходящи клони, разположени в прешлени. До около 40 – 50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, а след това се напуква плочковидно.
Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, събрани по 5 в снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са жълтеникави макро спорофити и се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите – жълтокафяви, цилиндрични по форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Бялата мура има ядрова дървесина, с плътност 430 kg/m³.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Открита е от Аугуст Гризебах през 1839 година в Пелистер. По-късно този вид е намерен и от Виктор Янка в Пирин, в Рила и на други места.
Ендемит на Балканския полуостров. В България се среща в горите на Рила, Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Славянка и Витоша, при надморска височина от 1400 до 2100 m.
Бялата мура е често срещана в паркове и големи градини и не се разпространява бързо на големи площи. Това растение може да издържи на -45 °C, както и при излагане на силен вятър.
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt) [2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pinus peuce (Griseb., 1846). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Conifer Specialist Group 1998. Pinus peuce // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 февруари 2010. (на английски)
