Интел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Intel Corporation
Лого на Intel Corporation
Основана 18 юли 1968
Седалище Санта Клара щата Калифорния, САЩ
Служители 94 100 (2006)[1]
Продукти микропроцесори, мрежови карти, чипсети, флаш-памети
Девиз Leap Ahead (скочи напред)
Уебсайт http://www.intel.com

Интел (Intel Corporation) е базирана в град Санта Клара, щата Калифорния, САЩ мултинационална корпорация, известна най-вече с производството на микропроцесори и специализирани интегрални схеми. Интел е производител на мрежови карти, чипсети за системни платки, компютърни компоненти и други устройства. Интел разработва изследователски проекти във всички области на полупроводниковата промишленост.

История[редактиране | edit source]

Интел е основана през 1968 г. от Гордън Мур (Gordon E. Moore — химик и физик) и Робърт Нойс (Robert Noyce — физик) с рисков капитал, предоставен от Артър Рок[2]. Третият служител в компанията е Андрю Гроув (Andrew Grove — инженер химик, известен още като Andy Grove), който е начело на компанията през по-голямата част на 80-те и 90-те години на 20-и век. Той е останал в историята като ключовата фигура в Интел. Към края на 90-те години Интел е вече една от най-големите и най-успешните корпорации в света, въпреки че жестоката конкуренция в полупроводниковата индустрия е влошила до известна степен нейната позиция към настоящия момент.

Произход на името[редактиране | edit source]

Г. Мур и Р. Нойс искали да нарекат новата си компанията Мур-Нойс. Но това име не било много подходящо за компания произвеждаща електроника, тъй като нойс напомня по звученето си друга английска дума — noise, която се асоциира с електрически смущения. Така те решили да нарекат компанията INTegrated ELectronics или Intel за краткост. Интел обаче вече била запазена марка на верига хотели, затова се наложило да откупят правата за това име.

Памети и микропроцесори[редактиране | edit source]

В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводникова памет по метода на планарната технология и е водеща в тази област чак до края 70-те години.

През 1969 г. започват преговори с японската фирма за производство на (калкулатори) Busicom (известна и с името NCM — Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида интегрални схеми. По това време обаче Интел няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически чипове. Тогава Тед Хоф (Ted Hoff — бивш инженер от Станфордския Университет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на Интел осъзнава стратегическата важност на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, Интел искала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди долара Интел получила изключителните права върху новия чип. Впоследствие този чип получил номер 4004 и бил наречен микропроцесор.

Първите микропроцесори[редактиране | edit source]

Изчислителната мощност на процесора Intel 4004 била равна на мощността на компютъра ENIAC и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите обаче била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция — всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18-24 месеца след предходния. Това е известният Закон на Мур, който е в сила и понастоящем, и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране. Интел започва да развива микропроцесорната технология и да произвежда все по-мощни чипове. През 1972 се появява 8-битовият процесор Intel 8008. През 1974 г. Интел произвежда процесора Intel 8080, който се използва масово в първите персонални компютри. През 1978 се появява 16-битовият процесор Intel 8086. Микропроцесорите стават основен продукт на Интел чак в средата на 80-те.

От памети към микропроцесори[редактиране | edit source]

През 1983 г., в началото на ерата на персоналните компютри, печалбите на Интел намаляват под натиска на японските производители на полупроводникова памет. Тогавашният президент на компанията А. Гроув фокусира компанията върху производството на микропроцесори. Ключов елемент от неговия план е тогава смятаната за радикална идея Интел да стане единственият източник на популярния тогава микропроцесор Intel 8086 и неговите следващи версии. До тогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като Zilog и AMD. В резултат от тези действия, Интел станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20-и век.

Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания наречена „Операция Краш“ (превод: Операция Мачкане), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.

Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел PC на IBM, макар никой на времето да не осъзнавал важността ѝ. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне невероятен успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като Compaq (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.

Ролята на Интел за възхода на технологиите[редактиране | edit source]

През 90-те Интел прави много иновации в архитектурата и хардуера на персоналните компютри: шината PCI; шината USB; шината AGP; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри.

В областта на софтуера успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на Microsoft (Майкрософт). Конкурентната борба между Интел и Майкрософт е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу Майкрософт.

Без съмнение, Интел е движещата сила за напредъка в планарната технология. Непрекъснатото намаляване на единичните размери на електронните компоненти, в съгласие със закона на Мур, води до повишаване на ефективността на производствения процес и има за следствие поевтиняване на цените.

От 2011 г. Интел решават да интегрират графични функции в самия процесор. В голяма част от компютрите на пазара графичната карта е интегрирана в дъното под формата на чип, който консумира повече електричество и отделя топлина. С новото поколение процесори i3, i5, i7 Интел предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена. От AMD разбира се вече разработват подобни продукти с леки модификации. За сравнение новите процесори притежават вградена графика с мощност на нова видео карта от ценовия сегмент на 84 $.

Конкуренция и антитръстови дела[редактиране | edit source]

Превъзходството на Интел на пазара на x86 съвместими микропроцесори води до множество обвинения в нарушение на антитръстовите закони през годините, включително разследванията от страна на Федералната Търговска Комисия (FTC) в края на 80-те и през 1999 г., и граждански дела като например искът на DEC от 1997 г. и патентното дело от страна на Intergraph. Доминиращата позиция (по едно време Интел контролира над 85% от пазара на 32-битови микропроцесори за PC), съчетана с грубите правни ходове от страна на Интел (като печално известното дело по патент 338 срещу производителите на персонални компютри), правят компанията привлекателна цел за съдебни процеси, но много малко от тези дела дават някакъв резултат. В момента единственият сериозен конкурент на Интел на пазара на x86 съвместими процесори е Advanced Micro Devices (AMD), с която Интел има съглашение за пълно крос-лицензиране още от 1976 г. (т. е. всеки един от партньорите може да използва патентованите технологии на другия без заплащане). Съществуват и други по-малки конкуренти, като VIA Technologies и Transmeta, които произвеждат процесори с ниска консумация на енергия, предназначени основно за мобилни устройства.

Финансова информация[редактиране | edit source]

Пазарната капитализация на Интел по данни от ноември 2004 г. е около 148 милиарда долара. Акциите на компанията се котират на борсата NASDAQ със символа INTC.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. INTC — Intel Corporation Company profile — CNNMoney. // money.cnn.com. Cable News Network. Посетен на 2007-10-17.
  2. Intel Online Museum: Corporate Timeline. // Intel Museum. Intel. Посетен на July 23, 2011.