Вестервалд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вестервалд
Вестервалд при Арборн
Вестервалд при Арборн
50.6667° с. ш. 7.8333° и. д.
Местоположение на картата на Германия
Общи данни
Местоположение Германия
Част отРейнски шистови планини
Най-висок връхФухскауте
Надм. височина657 m
Подробна карта
Вестервалд в Общомедия

Вестервалд (на немски: Westerwald) е ниска планина в в западната част на Германия, провинции Хесен, Северен Рейн-Вестфалия и Рейнланд-Пфалц, заемаща югоизточния участък от Рейнските шистови планини. Простира се от североизток на югозапад на протежение около 80 km, между река Рейн на запад и десните ѝ притоци Лан на юг и изток и Зиг на север. На североизток в района на изворите на двете реки чрез ниска седловина се свързва с нископланинския масив Зауерланд (също част от Рейнските шистови планини). Максимална височина връх Фухскауте 657,3 m. Представлява силно пенепленизирана платообразна ниска планина, изградена от палеозойски глинести шисти и пясъчници, препокрити в централните райони от вулканични породи. Климатът е целогодишно влажен и прохладен. Годишната сума на валежите варира от 700 до 1000 mm. От Вестервалд водят началото си малки, къси и пълноводни реки Дил, Зайнбах, Вид, Гросе Нистер и др. притоци на Рейн, Лан и Зиг. Почти повсеместно в миналото масивът е бил обрасъл с гъсти гори, които са напълно изсечени и сега се заема предимно от торфища и мочурища. Разработват се находища на кафяви въглища, желязна руда, огнеупорни глини. В подножията му са разположени градовете Диленбург, Херборн, Вецлар, Лимбург, Диц, Кобленц, Нойвид, Бендорф, Зиген и много други.[1]


Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Историческият регион „Вестервалд“ има почти същата територия. В тези земи келтите се заселват, за да ползват железните находки (ок. 750 до 500 пр.н.е.). През 3 век там се заселват хатите (Хесен), франките си строят там селища. През Средновековието последното заселване започва от 10 век и свършва през 1300 г. Там имат собственост благородническите родове Отоните и Салиите, след това графовете от Сайн, Диц и Вид. Особено значение получават графовете от Лауренбург, които по-късно се наричат графове на Насау. През 15 век се образува господство Вестервалд (Herrschaft zum Westerwald).

Днес Вестервалд е разделен между трите германски региона: Хесен, Северен Рейн-Вестфалия и Рейнланд-Пфалц.

Името „Вестервалд“ („Westerwald“) е споменато за пръв път в документ от Трир през 1048 г. само за горските територии западно от кралския чифлик Херборн. През средата на 19 век така започват да наричат цялата средна планина.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Вестервальд, т. 4, стр. 574
  • Hermann Josef Roth: Naturkundliche Bibliographie des rechtsrheinischen Schiefergebirges zwischen Lahn und Sieg, (Planaria, 3). Overath 1989, ISSN 0931 – 3737.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hellmuth Gensicke: Landesgeschichte des Westerwaldes. 3. unveränderter Nachdruck der Ausgabe von 1958. Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Nassau, Nr. 13. Gemeinsam mit der Landesarchivverwaltung Rheinland-Pfalz herausgegeben von der Historischen Kommission für Nassau. Historische Kommission für Nassau, Wiesbaden 1999, XVIII/659 S., ISBN 3-922244-80-7.
  • Hermann Josef Roth: Der Westerwald. Vom Siebengebirge zum Hessischen Hinterland. Kultur und Landschaft zwischen Rhein, Lahn und Sieg. 4. Auflage, Köln 1989, ISBN 3-7701-1198-2.
  • Hermann Josef Roth: Siegerland, Westerwald, Lahn und Taunus. Geologie, Mineralogie und Paläonztologie. 2. Auflage, Bindlach 1993, ISBN 3-8112-1055-6.
  • Hermann J. Roth, Herbert A. Ebert & Bruno P. Kremer: Kulturlandschaft Westerwald. Perspektiven einer ökologischen Regionalentwicklung. (Pollichia-Buch 35), Bad Dürkheim 1997, ISBN 3-925754-34-2.
  • Markus Müller: Gemeinden und Staat in der Reichsgrafschaft Sayn-Hachenburg 1652 – 1799. (Beiträge zur Geschichte Nassaus und des Landes Hessen, Bd. 3). Verlag der Historischen Kommission für Nassau. Wiesbaden 2005, ISBN 3-930221-14-4.
  • Heiner Feldhoff: Westerwald. In: Literarischer Reiseführer Rheinland-Pfalz. Herausgegeben von Josef Zierden. Frankfurt 2001, ISBN 3-86099-483-2.
  • Oliver Greifendorf: Kriegsschauplatz Westerwald – Einmarsch der Amerikaner im Frühjahr 1945. Helios-Verlag, Aachen 2003, ISBN 3-938208-05-8.
  • Ulrich Fliess: Volkskundliche Abteilung. Ausstellungskatalog des Historischen Museum am Hohen Ufer Hannover II. Hannover 1972. Seite 99 – 102: Westerwälder Steinzeug und Wandvitrine 142 nebst Tafel 15.
  • Großer Westerwaldführer. 3. Montabaur, Verlag Westerwald-Verein e.V., 1991. ISBN 3-921548-04-7.
  • Westerwaldverein Altenkirchen (Hg.): Das Westerwaldbuch Band 1 – Beiträge zur Landeskunde, Geschichte, Kultur und Wirtschaft im Raum zwischen Rhein und Dill, Sieg und Lahn. Wissen 1972.
  • Hermann Josef Roth: Der Westerwald – gesichtslos, geschichtslos? Zur Identität einer Mittelgebirgslandschaft. In: Landeskundliche Vierteljahresblätter (Koblenz) 53, 2007, S. 47 – 54.
  • Christoph Kloft: ... und mittendrin der Westerwald. Geschichten und Geschicke in Europas Mitte. Blickpunkte zwischen Mainz und Köln, Rheingau und Siebengebirge. Aus den Veröffentlichungen von Hermann Josef Roth. Mit Vorworten der Ministerpräsidenten von Rheinland-Pfalz und Nordrhein-Westfalen Kurt Beck und Jürgen Rüttgers. (Werkstattbeiträge zum Westerwald, Bd. 19), Paulinus Verlag, Trier 2008, ISBN 978-3-7902-1627-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вестервалд.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вестервалд&oldid=11027914“.