Направо към съдържанието

Керамидница

Керамидница
Ќерамидница
— квартал —
Скопие
41.9939° с. ш. 21.4575° и. д.
Керамидница
Северна Македония
41.9939° с. ш. 21.4575° и. д.
Керамидница
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областСкопско поле
МПС кодSK
Керамидница в Общомедия

Керамидница (на македонска литературна норма: Ќерамидница) е квартал на столицата на Северна Македония Скопие, част от община Гази Баба.

Керамидница е разположен в Скопската котловина в крайната източна част на града. На юг през Вардар граничи с община Аеродрум. На север граничи през булевард „Александър Македонски“ с Автокоманда, на изток през булевард „Войводина“ с Кланица от Маджари, а на запад с община Център (Кърнево). Две трети от Керамидница е индустриална зона – фабриките „Европа“ – за шоколад, „Пивара“, „Жито лукс“, „Политехна“, Обществената компания за транспорт Скопие, Противопожарната служба.

В края на XIX век Керамидница е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Керамидница живеят 160 българи християни.[1]

При избухването на Балканската война 1 човек от Керемидница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Керемитлик (Keremitlik) като село с неясен етнически състав.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев също отбелязва Кереметлик като село с неясен етнически състав.[4]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.