Направо към съдържанието

Клюква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Червена боровинка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Пиренови (Ericaceae)
род:Боровинка (Vaccinium)
подрод:Червена боровинка (V. subg. Oxycoccus)
Научно наименование
A.Gray, 1848
Синоними
  • Oxycoccus Hill, 1756
Червена боровинка в Общомедия
[ редактиране ]

Клюквата, известна също така като Северна червена боровинка или Американска червена боровинка (Vaccinium oxycoccos), е вид вечнозелен храст.

"Бране на клюква на остров Нантакет, Масачузетс", Ийстман Джонсън, 1880.
Сурова клюква

Разпространение и особености

[редактиране | редактиране на кода]
Области на разпространение на клюквата за различните сортове

Клюквата обикновено е нискорастящ полу-храст. Листата й са дребни, яйцевидни, със заострен връх. Тя е светлолюбива, но не е взискателна към минералното подхранване. В естествен вид се среща в голямо количество на торфени почви, до езера и из блатисти и влажни места.

Цъфти през май-юни с розово-червени цветове, събрани в съцветия на дръжки.

Плодовете на клюквата са сферични, тъмночервени или с малинова окраска, с маса от 0,5 до 1,9 грама. Богати са на витамин С и по това се сравняват с портокалите, лимоните, грейпфрутите и ягодата. Съдържат и B1, B2, B5, B6, PP. Клюквата е ценен източник на витамин К1 (филохин).[1]

Плодовете узряват през август-септември и въобще са дребни и кисели, с форма наподобяваща ягоди и боровинки. Те се съхраняват добре под снега до пролетта (благодарение на природния консервант бензоена киселина), при което не само не губят качествата си, но и стават по-сладки.

В руската народна медицина сок от клюква с мед се използва против кашлица, а разреден с вода - при треска, за сваляне на температурата и за утоляване на жаждата.[2]