Райово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райово
Общи данни
Население655 души[1] (15 март 2024 г.)
16,9 души/km²
Землище38,901 km²
Надм. височина887 m
Пощ. код2017
Тел. код07127
МПС кодСО
ЕКАТТЕ61922
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Самоков
Ангел Джоргов
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Райово
Васил Васов
(БСД)
Райово в Общомедия

Райо̀во е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Райово се намира в Самоковската котловина в Западна България. С надморска височина от 877 m тя е най-високата в страната. Котловинното дъно е удължено на север по долината на река Искър и в посока запад. По периферията има иглолистни гори – фактор за развитие на дърводобива и на планинския туризъм. Село Райово се намира в периферията на котловината в подножието на Плана планина, макар и едва на 7 километра от общинския център Самоков.

История[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Със своите 652 жители Райово се нарежда на 5-о място по брой население в община Самоков след град Самоков и селата Говедарци, Радуил и Широки дол, Драгушиново и Марица.

Година на
преброяване
Численост
19341541
19461725
19561746
19751597
19921180
20011019
2008751
2009749
2010739
2011734
2015652
2020573
2021631

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители на селото са православни християни. В селото има православен храм „Свети Никола“ от XVII век.[2]

Ежегоден събор на село Райово[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на село Райово се състои ежегодно през последната събота на месец юли. Играят се кръшни хора,изсвирени от едни от най-добрите оркестри в България. Райовци са известни като едни от най-добрите игроорци в околията. Има всякакви развлечения за малки и големи.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 350.