Садукеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Садукеите са едно от главните течения в юдаизма в периода около II век пр. Хр. до I век.

Оцелелите до днес сведения за садукеите идват главно от техни противници, най-вече християни и фарисеи, поради което често съдържат отрицателни оценки за тях. Садукеите изглежда имат влияние главно сред висшите класи в Юдея и заемат водещо положение сред свещениците на Втория храм в Йерусалим. Те отхвърлят Устния закон на фарисеите и тяхната доктрина за телесното възкресение, като се придържат по-строго към писаните текстове на Танах.[1]

Движението на садукеите заглъхва с превземането на Йерусалим и опожаряването на храма от император Тит през 70 година.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 216 – 218.