Света Петка (Вуково)

„Света Петка“
	„Света Петка“
	Местоположение във Вуково
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Вуково
Посветен на	Петка Българска
Религия	Българска православна църква
Епархия	Софийска
Архиерейско наместничество	Дупнишко
Изграждане	XVI век
Статут	недействащ храм, паметник на културата
	„Света Петка“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“ е късносредновековна българска църква в село Вуково, община Бобошево, област Кюстендил.

Разположена е на левия бряг на река Струма, в източната махала на селото.

Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Излизащите на западната фасада анти и издадената апсида на източната стена раздвижват архитектурния обем. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени, се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през XVI в.

Стенописната декорация, както гласи ктиторският надпис върху западната стена на наоса, е изпълнена през 1598 г. със средствата на група заможни жители на селището. Декоративната система на стенописите е изградена от традиционни медальони с изображенията на Христос в свода, фризове от медальони с образи на пророци и светци, сцени и прави фигури на светители под аркада. Сред образите на светителите и мъчениците се намира едно от най-ранните изображения на свети Сава Сръбски (значително предшестващо късните му изображения от Възраждането), изображения на свети Силвестър, папа Римски, и на свети Бонифаций, популярни за западнохристиянското изкуство.

В декорацията на църквата се откриват редица детайли, свързани с влиянието на италианското изкуство – мустачките на някои от голобрадите войници, лица в профил в „Предателството на Юда“, рицарското знаменце върху копието на центуриона Лонгин от „Разпятието“, конникът в гръб от „Кръстния ход“ и др. С широката си идейна програма, с майсторското изпълнение на стенописите, с приобщеността си към редица достижения на италианското ренесансово изкуство, живописта в „Света Петка“ е сред най-добрите паметници на епохата.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Grabar, Andre – La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 450 с.;
Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.198, 384 и 397;
Мавродинов, Никола – Изкуството на Българското Възраждане, София, 1957 г., с.262 и сл.;
Божков, А. – За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI век. сп. Изкуство, 1964 г., кн.9/10, с.47 и сл.;
Василиев, Асен – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с.151 и сл.;
Панайотова, Д. – Църквата „Св. Петка“ при с. Вуково. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VIII, 1965 г., с.221-257;
Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1968 г., Архив НИПК;
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
Флорева, Елена – Средновековни стенописи Вуково/1598, София, 1987 г., изд. „Български художник“, 171 стр.;
Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 586.;
Минчева, Калина – Църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.35-37;
Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.106;
Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, № 1, 67-80.