Шишманци
| Шишманци | |
 | |
  Шишманци  Шишманци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1023 души[1] (15 март 2024 г.) 52 души/km² |
| Землище | 19,69 km² |
| Надм. височина | 156 m |
| Пощ. код | 4133 |
| Тел. код | 03156 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 83380 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Раковски Павел Гуджеров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Шишманци Костадин Иванов (НДСВ) |
| Шишманци в Общомедия | |
Шишманци е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Шишманци е разположено в Горнотракийската низина на 25 км източно от град Пловдив, до магистрала Тракия. Разположено е на площ от 19,69 кв. км с надморска височина 139 м.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 година името на селото е Автоево.[2]Най-ранните сведения за селото, под името Актав татаран от нахия Филибе (Пловдив) са в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.[3]. Дефтера от 1472 г. изброява имената на 3 глави на домакинства, обложени с по 33 акчета извънреден данък за рекрута на акънджийските отряди, като всичките имена са мюсюлмански.[3]
Сведения за Шишманци, под имената Акто и Актав има в турски регистри от 1488 (село Акто – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 121/9, л.25а) и 1570 г.(село Актав – Istanbul – BOA, TD 498, s.383 – 386). Във вакъфския дефтер ТД 498 от 1570 г., който съдържа и описи на мюлкове (лична собственост) на османската аристокрация, селото е посочено като мюлк на Михримах султан – дъщеря на султан Сюлейман I и съпруга на великия везир Рюстем паша (Г.Бойков – пос.съч. – стр. 27, бел. 129 – цит. по него – б.а.).
През 1932 г. общинарите молят държавните власти да сменят името на селото с Александрово в чест на император Александър, но от министерството им отговорили, че селото е съществувало по времето на Иван Шишман и предлагат името Шишманци.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално селото се е намирало на север от баирите в местността Юртишата. Малко преди Освобождението селото е преместено в днешното си място до река Сребра.
През 1879 г. започва строителството на училище. През 1892 г. е построен и храмът „Успение на Пресвета Богородица“.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Автоево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Чирпанското земетресение през април 1928 г. през селото минава цар Борис III, чиято кола затъва и селяните с впрегнати волове му помагат да продължи. След това на селото са отпуснати средства за построяване на мост и нова сграда на училището.[4] Училището е завършено през декември 1928 г. През следващата година е основано и селското читалище. През 1932 г. е построена сегашната сграда на кметството.
През 1957 г. започва стоежа на нова читалищна сграда, която е открита през 1961 г.[4]
През 1982 г. в селото са построени три многоетажни жилищни блокове.
От 2015 г. ежегодно читалището организира национален конкурс „С музиката на Никола Ганчев“
Промишленост[редактиране | редактиране на кода]
На 19 август 1979 г. започва стоежът на Стоманолеярен завод в покрайнините на селото. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка в завода. През 1996 г. стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност. Десет години по-късно на неговото място започва да функционира Екологичен завод за твърди битови отпадъци.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Православен храм „Успение на Пресвета Богородица“
- Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“
- Паметник на загиналите и участниците във войните 1912-13 г., 1915-18 г. и първата фаза на Отечествената война 1944-45 г. издигнат в центъра на селото. Открит през 2018 г. Паметникът има формата на пресечена пирамида с кръст отгоре.
- Паметни плочи на загиналите в Първата и Втората световна война (на сградата на кметството)
- Бюст-паметник на Никола Ганчев, открит на 8 ноември 2014 г.
- Гората в землището на Шишманци и Болярино (защитена зона „Гора Шишманци“) е обявена за защитена територия с цел да се запази местонахождението на редките за страната ни птици като малката бяла чапла, гривестата чапла, нощната чапла и блестящия ибис.
-
Паметни плочи на загиналите в Първата и Втората световна война -
Паметник на загиналите и участниците във войните -
Бюст-паметник на Никола Ганчев -
Мемориална плоча на Минчо Пашов
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Шишманци
- Минко П. Пройчев (1888 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[6]
- Найден Паунов (1895 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Десета прилепска дружина[7]
- Петко Георгиев (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение през май 1923 година[8]
- Никола Ганчев (1919 – 2001), музикант – кавалджия, музикален педагог, един от най-добрите български кавалджии на 20 век
- Минчо Пашов (1961-2019) - щангист
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на община Раковски
- Информационен портал на община Раковски Архив на оригинала от 2019-06-09 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ а б Г.Бойков. „Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVII в.“, Сф, 2008 г., стр.27
- ↑ а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.
| ||||||||||
