Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 100: | Ред 100: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/eichen_j/eichendo.htm#x Поезия от Айхендорф], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/eichen_j/eichendo.htm#x Поезия от Айхендорф], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Joseph_von_Eichendorff Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=142&autor_vorname=+Joseph+Freiherr+von&autor_nachname=Eichendorff&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Eichendorff,+Joseph+von Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/multi_cde/eichen.html Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 13:09, 14 ноември 2007
| Йозеф фон Айхендорф Joseph von Eichendorff | |
| немски поет и драматург | |
 | |
| Роден |
Замък Лубовиц, Силезия |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ниса, Полша |
| Религия | Католическа църква |
| Учил в | Хале-Витенбергски университет Виенски университет Хайделбергски университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Йозеф фон Айхендорф в Общомедия | |
Йозеф фон Айхендорф (на немски: Joseph von Eichendorff) е немски поет, белетрист, драматург и преводач, роден в замъка Лубовиц край Ратибор, Горна Силезия в семейството на пруски офицер аристократ.
Живот
Айхендорф завършва католическа гимназия в Бреслау и следва право и философия в Хале и Хайделберг. Двадесетгодишен предприема образователно пътуване в Париж и Виена. Посещава и Берлин, където слуша лекции при философа Фихте и се сближава с романтиците Ахим фон Арним, Клеменс Брентано и Хайнрих фон Клайст. Тогава публикува и първите си стихотворения. Дипломира се като юрист и взима участие в освободителните войни срещу Наполеон (1813-1815). След това заема редица официални длъжности в Бреслау, Данциг, Кьонигсберг и Берлин, където се издига до таен съветник.
Творчество
Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт - битката на индивида с "изкушението да се отклониш от правия път"; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга - в демоничното себепогубване на романтичния човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за "божието царство" като "възраждане на цялостния живот". Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята лирика, чиито същностни белези са "простота, съкровена искреност и дълбока религиозност". Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му "Стихотворения" (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата "Лунна нощ" [1] (1837).
По-важни произведения
Стихотворения
- In einem kühlen Grunde, 1807/08
- Die Riesen, 1808
- Anklänge, 1808
- Abschied, 1810
- Zwielicht, 1812
- Morgengebet, 1814
- Der Abend, 1826
- Heimweh, 1826
- Frühlingsgruß, 1931
- Schöne Fremde, (vor 1834)
- Sehnsucht, 1834
- Wünschelrute, 1835
- Der Einsiedler, 1835
- Lichtlein im Walde, 1836
- Mondnacht, 1837
- Das zerbrochene Ringlein oder auch Untreue, 1837
- Stimmen der Nacht, 1841
- Eldorado, 1841
- In Danzig, 1842
- Die blaue Blume, 1947
Романи и новели
- Die Zauberei im Herbste, 1808 (Märchen)
- Ahnung und Gegenwart, 1815
- Das Marmorbild, 1819
- Aus dem Leben eines Taugenichts, 1826
- Viel Lärmen um nichts, 1833
- Dichter und ihre Gesellen, 1834
- Das Schloß Dürande, 1836
- Unstern, 1839
- Die Entführung, 1839
- Eine Meerfahrt, 1841
- Die Glücksritter, 1841
Епоси
- Julian, 1853
- Robert und Guiscard, 1855
- Lucius, 1857
Драми
- Krieg den Philistern, 1824
- Ezzelin von Romano, 1828
- Meierbeths Glück und Ende, 1828
- Der letzte Held von Marienburg, 1830
- Die Freier, 1833
Влияние
Айхендорф е смятан за един от най-великите лирици в немската литература, оказал силно влияние върху поколения поети. За него Пенчо Славейков казва: "Много от песните му живеят в душата и устата на народа, който не знае вече от кого са те и ги чувства и смята свои." По текстове на Айхендорф са творили композитори като Франц Шуберт, Феликс Менделсон-Бартолди и Роберт Шуман.
В чест на поета през 1934 г. е учредена наградата "Йозеф фон Айхендорф" за културни постижения в немскоезиковата Судетска област. Литературна награда "Айхендорф" е учредена през 1956 г. и от град Ванген в Алгой.
ВЪЛШЕБНА ПРЪЧИЦА
Песен спи навред в нещата,
В сън поели на възбог,
И запява в миг Земята,
Кажеш ли вълшебен слог.
(1835)
В превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Айхендорф, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin